Дейвид Балдачи - Невинните

На практика Роби разсъждаваше на глас, но в един момент зърна изражението на Ванс и веднага съжали, че го прави.

— Много си вещ относно снайперското оръжие — рече тя.

— Все пак работя в Министерството на отбраната — отвърна той. — Но мунициите тип „Сиера“ се предлагат и на свободния пазар. Жалко, че не разполагаме с гилзата.

— Напротив, имаме я. Излетяла е встрани, а стрелецът не си е направил труда да я потърси.

— Къде я намерихте? Внимателно огледах стаята, от която е стреляно, но не открих нищо.

— В една фуга на дюшемето. След изхвърлянето си гилзата се е ударила в бетона, а след това се е търкулнала в процепа. Абсолютно невидима. Освен това снайперистът е действал на тъмно, тъй като електричеството в сградата е изключено. Но дори да си е направил труда да я потърси, преди да се изнесе, шансовете му са били нулеви. Моите хора я откриха доста по-късно, след дълго пълзене на колене и използване на лазерни фенерчета.

— Нека те попитам нещо — каза Роби и облиза внезапно пресъхналите си устни. — Можеш и да не ми отговориш…

— Питай.

— Гилзата лъскава ли беше или матова?

— Не знам. Открили са я, след като си тръгнах. Но мога да попитам по телефона.

— Направи го — кимна той.

— Важно ли е?

— Нямаше да те моля, ако не е.

Тя набра някакъв номер, зададе въпроса и получи отговор.

— Матова. Дори леко обезцветена. Мислиш ли, че патронът е бил стар?

Роби бавно допи кафето си. Пръстите на Ванс нетърпеливо почукваха по масата.

— Не ме дръж в напрежение, Роби — каза тя. — Обадих се, получих отговор. А сега ти ми обясни защо е важно.

— Армията не използва нито залежали, нито стари боеприпаси. Производителите искат по-висока цена за излъсканите гилзи, но на армията й е все едно, защото външният вид няма нищо общо с използването им. Матовият куршум лети точно толкова право, колкото и лъскавият. Но военните купуват милиони патрони и спестяват значителни суми, когато не държат на външния им вид. При боеприпасите за свободна продажба положението е друго, защото купувачите могат да си позволят да плащат по-скъпо за лъскави патрони.

— Значи твърдо си имаме работа с армейски патрон, така ли?

— Ако наистина е така, нещата стават още по-сложни — мрачно отвърна той.

— Това ли е всичко, което ще кажеш? — погледна го с недоверие Ванс.

— Какво друго очакваш? — спокойно попита той.

— Ако говорим за нападение на военните срещу държавен служител, става не само сложно, а направо скандално. Това исках да чуя.

— Добре, това е потенциално скандално. Доволна ли си?

— Между другото, моят пряк началник е адски ядосан заради начина, по който ти простреля онези катинари — навъсено заяви тя. — Възнамерява да се оплаче от теб в ОКР.

— Чудесно. Най-много да ме отстранят от разследването.

— Откъде, по дяволите, се появи, Роби? Искаш ли изобщо да бъдеш следовател?

— Приключихме ли? — попита той и стана.

— Не знам — вдигна глава тя. — Приключихме ли?

Той се обърна и напусна заведението. Тя го последва и сложи ръка на рамото му.

— Всъщност аз не съм приключила с теб.

Той се завъртя, сграбчи ръката й и рязко я дръпна. Строполиха се зад някакви кофи за боклук миг преди витрината на „Донъли“ да се пръсне под дъжд от куршуми.

Роби се претърколи, измъкна пистолета си от кобура и се прицели в пролуката между преобърнатите кофи. Мишената му беше черен джип с открехнато задно странично стъкло, през което един картечен пистолет МР-5 бълваше огън.

Миг преди да започне стрелбата, Роби беше успял да повали Ванс и да я избута зад гърба си. Тя направи опит да се изправи, но той я притисна към земята.

— Стой долу, по дяволите, ако не искаш да ти пръснат главата!

Куршумите се удряха в тухлената фасада на сградата и рикошираха, чупеха клоните на дърветата и масичките на открито, раздираха чадърите над тях.

Хората се разпищяха и побягнаха. Запазил самообладание, Роби се прицели и откри огън. Изстрелите му бяха убийствено точни. Част от тях улучиха гумите с цел да обездвижат джипа на нападателите. Други бяха насочени към страничните стъкла, за да елиминират шофьора и стрелеца, а трети — към предния капак в опит да повредят двигателя.

Но не се случи нищо. Дулото на картечния пистолет изчезна, стъклото се плъзна нагоре и тежкият автомобил започна да се отдалечава с пронизителен вой на мощния двигател. В следващия миг Роби скочи на крака и се понесе след него, сменяйки в движение пълнителя си. Куршумите му попаднаха в задните гуми, но отново не се случи нищо.