Дейвид Балдачи - Невинните

— Каква е теорията ти?

— Знам, че ще ти прозвучи шантаво, но аз мисля, че детето е преместено от онзи, който е проникнал в апартамента.

— Защо?

— Защо да убиват едно пеленаче? То не може да даде показания срещу тях.

— Но това не им е попречило да убият другото дете — контрира Роби.

— И за това си помислих. Погледни дупката в стъклото, а след това леглото. Ако Уинд е имала време да сграбчи детето и да го притисне до себе си с мисълта да го предпази от неканения гост, то най-вероятно се е оказало от лявата й страна. Тоест с лице към прозореца…

— А в този момент стрелецът отсреща е натиснал спусъка — довърши вместо нея Роби. — Прицелил се е в Уинд, но куршумът е убил първо детето, а след това и самата нея. Може би е имал намерение да ликвидира и двамата, но това е малко вероятно. По-скоро е искал да убие само нея, но главата на момченцето се е оказала на пътя на куршума.

— И аз мисля така — кимна Ванс. — Но това поражда един интересен въпрос.

— Какъв?

— Изслушай следната версия: мъжът с пистолета е обикновен крадец. Без да иска, събужда Уинд и детето. Стреля в матрака, за да ги накара да мълчат. В същото време, без да подозира какво става, снайперистът отсреща взема на мушката си Уинд. Натиска спусъка и убива както нея, така и момченцето й. Крадецът се шашка. По всяка вероятност се е проснал на пода, защото е мислел, че е следващата мишена. Там обаче вижда другото дете, което спи в кошчето си. Взема го със себе си и го оставя пред вратата на долния апартамент, след което изчезва.

— Преди малко каза, че не вярваш в случайните съвпадения — кротко рече Роби.

— Прав си — бегло се усмихна тя. — Това май ще се окаже майката на всички съвпадения по света, нали?

Което на всичкото отгоре си е чистата истина, помисли си Роби.

Прехвърлиха се в отсрещния блок, откъдето беше долетял смъртоносният куршум. Беше изоставен, пълен с боклуци, с възможности за лесен достъп и още по-лесно оттегляне. Или казано иначе, перфектен.

Роби и Ванс започнаха да оглеждат удобните за стрелеца помещения.

— Тук е — обади се Роби, когато застанаха на прага на петата поред стая.

Ванс трепна, сложи ръце на кръста си и го погледна изпитателно.

— Защо мислиш така?

— Прозорецът е открехнат — направи крачка напред той. — Всички други дотук бяха затворени, а позицията за стрелба е отлична. — Замълча за момент, после посочи перваза. — Там няма прах, но пък има нещо друго… — Показалецът му се измести към някакво петно с големината на монета в далечния край на перваза. — Това са барутни частици. А ето и отпечатъци от колене по пода. Използвал е перваза за стойка, прицелил се е и е стрелял.

Роби се отпусна на колене, извади пистолета си и изравни мерника с дупката в насрещния прозорец.

— Върху фасадата на високия блок по диагонал от апартамента на Уинд има осветителни тела. Те със сигурност светят през нощта и биха заслепили всеки, който се цели в прозореца на четвъртия етаж. Това не важи единствено за тази стая. От тук ъгълът е перфектен. Това е всичко — каза той, изправи се и прибра пистолета.

Ванс беше впечатлена.

— Случайно да си служил в специалните части? — попита тя.

— И да съм служил, няма да ти кажа.

— Хайде де! — примоли се тя. — Познавам куп бивши делти и тюлени.

— Сигурно — сви рамене той.

Ванс надникна през прозореца.

— Познавам и доста хора от ОКР. Изпратих есемеси на някои от тях, но никой не е чувал за теб.

— Съвсем наскоро се върнах от чужбина — каза Роби, пускайки в ход новата си легенда. — Ако наистина имаш желание да ме провериш, звънни директно в Инспектората. Мога да ти дам прекия телефон на шефа си.

— Със сигурност ще се възползвам — кимна тя. — Май ще се окаже, че има логика в теорията ми за крадеца и втория стрелец. Изключено е онзи в апартамента да е знаел за този, който е действал от тук.

Имаш право, не знаех .

— Но сега възниква въпросът защо са убили Уинд — продължи Ванс. — Какво е работила за твоите хора? Трябва да разбера това.

— Мога да проверя — отвърна Роби. — Възможно е и случайно да се е натъкнала на нещо.

— Какво значи „натъкнала“? Не виждам смисъл.

— Не казвам, че има смисъл. Но все пак трябва да имаме предвид и такава възможност. Фактът, че е работила за ОКР, все още не е причина за убийство.

— Сигурно е така. Но въпреки това аз ще продължавам да се придържам към хипотезата, че убийството е свързано със службата й.

— Разбира се, длъжна си да се придържаш към нея — кимна Роби. — Уведомен ли е бившият й съпруг?