Дейвид Балдачи - Невинните

— Ще направя всичко възможно — отвърна Роби.

Докато в един момент престана да бъда усърден, добави мислено той.

— Открихме по ключалката следи от насилствено проникване — каза Ванс. — Едва забележими драскотини, несъмнено дело на професионалист. Елате с мен.

Влязоха в спалнята. Труповете бяха изнесени, но Роби ги видя съвсем ясно в съзнанието си. Проснати на леглото с превърнати на каша глави.

— Уинд и синът й Джейкъб лежаха на леглото. Тя го беше прегърнала. Убили са ги с един-единствен изстрел. — Агентката махна към счупеното стъкло. — Изчислихме траекторията. Стреляно е от високия блок насреща, от разстояние над триста метра. Всеки момент ще локализираме стаята, но блокът е необитаем и едва ли някой е видял нещо. Въпреки това се надяваме да открием някакви следи.

Няма да имате този късмет, помисли си Роби.

— Споменахте, че сте намерили куршум от глок на пода — каза небрежно той. — Как е възможно да го свързвате с изстрел от толкова голямо разстояние? Жертвите са били ликвидирани по-скоро с пушка, отколкото с пистолет.

— Точно това е странното. Бих казала, че работата е била свършена от двама души. Единият от тях е бил тук. Именно той е стрелял в леглото. Куршумът е пробил матрака и се е забил в пода. Точно той пасва на пистолета, който намерихме под една кола, паркирана на няколко метра от взривения автобус. Но смъртта на майката и детето е причинена от друг куршум, долетял през прозореца. Той е пронизал главата на Джейкъб и се е забил в майка му. Смъртта е настъпила мигновено. Поне така твърди съдебният лекар.

Роби си спомни изражението на Джейн Уинд и неволно се запита колко „мигновена“ е била смъртта й.

— Значи двама стрелци, така ли? — подхвърли той. — Не ми се струва много логично.

— Разбира се, че не е логично — кимна Ванс. — Защото не разполагаме с достатъчно факти. Ще стане логично, когато открием нещо повече.

— Завиждам на оптимизма ви — промърмори Роби и се изправи пред леглото, почти на същото място, откъдето беше стрелял. — Значи единият стрелец прониква в апартамента и стреля в леглото. Къде точно открихте куршума?

Ванс направи знак на един от криминолозите да отмести леглото. В дюшемето се виждаше дупка от куршум, отбелязана с маркер.

Роби вдигна ръка, прицели се с въображаемия пистолет и щракна с пръсти. Ванс мълчаливо го наблюдаваше.

— Трябва да е стоял някъде тук — обяви той факта, който му беше добре известен. — Матракът и пружините му са доста тънки и едва ли са повлияли на траекторията. Все пак е стреляно отблизо.

— И аз съм на същото мнение — кимна Ванс.

— Други рани по телата на жертвите? — попита той. — Не са ли пострадали от изстреляния в матрака куршум?

— Не. Никакви рани, никакви биологически следи и по самия куршум.

— Значи умишлено е стрелял в матрака. Но защо? Да привлече вниманието им?

— Може би.

— Будни ли са били в момента на изстрела?

— Вероятно. Начинът, по който лежаха, ме навежда на мисълта, че са били будни, когато са ги убили.

— Значи нашият човек стреля, но не ги улучва. Може би е искал да привлече вниманието им или да ги накара да млъкнат. Някой от съседите да е чул викове?

Ванс въздъхна и поклати глава.

— Може и да не повярваш на това, което ще ти кажа — заряза официалностите тя. — Но единственият човек, който живее на този етаж и си е бил у дома по време на престъплението, е една глуха и сляпа старица. Която естествено не е чула нищо. Има и още един съсед, но той работи в Мериланд. А апартаментите под и над този са празни.

Вярвам ти и още как, помисли си Роби.

— Убил ги е куршумът отвън — каза той и пристъпи към счупения прозорец, за да го види отблизо.

После вдигна очи към отсрещната сграда, която не бе успял да огледа през нощта. Под нея беше алеята, която трябваше да използва за бягството си. Високите блокове бяха два, разделени от няколко едноетажни постройки. Те не се брояха, защото бяха прекалено ниски за добър прицел.

— Добре. Човекът с пистолета е вътре, а онзи с пушката отвън. Първият стреля в леглото, но вторият ликвидира на място агент Уинд и сина й. — Той се обърна към Ванс и добави: — Но Уинд е имала двама синове.

— Това е втората загадка — кимна тя. — Другият й син е съвсем малък, още няма годинка. Между другото, името му е Тайлър. Открила го е жената от третия етаж.

— Как по-точно го е открила?

— Шантава работа, Роби — въздъхна тя. — Малко след убийството някой чука на входната й врата. Знаем приблизителния час от предварителните заключения на патолога за настъпването на смъртта. Жената отворила вратата и видяла Тайлър, който спял дълбоко в кошчето си. Разпознала го като детето на Уинд и започнала да й звъни по телефона, а след това се качила горе и почукала на вратата. Никой не й отворил и тя се обадила в полицията. Така са открили телата.