Дейвид Балдачи - Невинните

Всичко това не беше лесно, когато човек е на четирийсет години.

Раздвижи шийните си прешлени във всички посоки и беше награден с очакваното пропукване.

Навън се затръшна врата. Той пристъпи към шпионката и успя да зърне съседката, която буташе колелото си по коридора. Жената от купона, която работеше в Белия дом. Пътуваше до местоработата си с обикновени дънки, които вероятно сменяше там с делово облекло. Винаги беше първата, която напуска блока. С изключение на случаите, в които Роби я изпреварваше по неотложни причини.

А. Ламбърт .

Това беше името, изписано на пощенската й кутия във входното фоайе. От служебната справка беше научил, че „А.“ означава Ан.

На неговата пощенска кутия беше изписано само Роби . Без инициал за първото име. Нямаше представа дали хората се учудват на това. Вероятно не.

Тя беше около трийсетгодишна, висока и слаба, с руса коса. Веднъж, малко след появата й в блока, той я зърна по шорти. Имаше слаби и дълги бедра, които едва забележимо се докосваха в коленете. Красиви и изящни черти на лицето, с малка бенка под дясната вежда. По-късно стана неволен свидетел на спора й с някакъв съсед, който не одобряваше правителството. Отговорите й бяха резки и компетентни — нещо, което го впечатли.

Оттогава започна да мисли за нея като за „А.“. Нищо повече.

Изчака я да влезе в асансьора заедно с колелото, отдръпна се от вратата и се прехвърли до един от прозорците, които гледаха към улицата. Минута по-късно тя излезе от блока, метна раницата на гърба си и възседна велосипеда. Той гледа след нея, докато зави зад ъгъла и рефлекторните ленти на раницата и каската й изчезнаха от погледа му.

Следващата спирка: Пенсилвания Авеню 1600. Беше четири и половина сутринта.

Роби обърна гръб на прозореца и огледа апартамента, в който живееше. Нищо в него не издаваше с какво се занимава. Официалната му версия беше желязна и предлагаше отговор на всички въпроси, които някой би задал. Въпреки това апартаментът беше съвсем безличен, без почти никакви лични вещи, издаващи предпочитанията на обитателя му. Самият той беше оставил на други хора да изградят миналото му, поставяйки навсякъде снимките на хора, които той не познаваше, но които играеха ролята на роднини и приятели. Освен тях част от стандартната процедура задължително включваше и някое „хоби“ — ракети за тенис, ски, книги по филателия или някакъв музикален инструмент. Мебелировката се изчерпваше с легло, няколко стола, купчина книги, които действително четеше, лампи, маси, кът за хранене, баня и тоалетна.

Роби подскочи към лоста, монтиран над вратата на спалнята, и направи двайсет бързи набирания. Беше му приятно да усеща работата на мускулите си, които изтласкваха тялото му нагоре със забележителна лекота. Можеше да направи и доста лицеви опори. Все още беше в отлична физическа форма, но вече осъзнаваше, че годините вземат своето. Оставаше му да се надява, че ще компенсира неизбежното остаряване с по-голям оперативен опит.

Отпусна се на леглото, без да използва завивките. Не включи отоплението в апартамента, защото искаше да се наспи.

Чакаше го тежка нощ. И най-вече различна.

Роби слезе във фитнес залата на приземния етаж. Наближаваше девет вечерта, но благодарение на универсалните си магнитни карти обитателите на блока можеха да я ползват по всяко време на денонощието. В едно отношение тренировките на Роби бяха абсолютно рутинни: никога не правеше едни и същи упражнения два пъти поред. Той не наблягаше специално на силата или издръжливостта, на пъргавината или координацията. Просто защото наблягаше на всичко. Неговите упражнения включваха най-малко две от изброените качества, а понякога и четирите.

Правеше набирания на лоста, увиснал с главата надолу, а след серия коремни преси обръщаше внимание и на плоските мускули, които натоварваше с помощта на медицинска топка. Американската армия разполагаше с активна фитнес програма, имитираща основните действия на войниците по време на бой. В нея се наблягаше на онези мускулни групи, които се използват най-често на фронта.

Роби се придържаше към същата концепция и правеше най-вече упражненията, които биха му помогнали да оцелее там навън . Те бяха свързани предимно със скокове, тласъци и напрягане на всички мускули от прасците нагоре, действащи в синхрон. Максимално натоварване на горната и долната част на тялото с помощта на пределно напрежение и натиск. Имаше страхотна фигура, но никога не сваляше фланелката си. Малцина го бяха виждали гол до кръста, за да демонстрира внушителната си физика. Това се случваше много рядко и само ако беше жизненонеобходимо за успешното изпълнение на поставената задача.