Дейвид Балдачи - Невинните

— Според мнението на редица експерти това е абсолютно невъзможно — добави принцът. — Те твърдят, че не виждат смисъл дори да се експериментира в тази посока.

— Здравата верига се къса там, където е най-слабата й брънка — спокойно отвърна палестинецът.

Беше значително по-дребен от руснака, но с още по-гъста брада. Единият приличаше на крайцер, а другият на малък влекач, който го изтегля в открито море. Може би защото веднага ставаше ясно, че водещият партньор е именно по-дребният мъж.

— А коя е най-слабата брънка?

— Наш човек, който заема позиция непосредствено до онзи, който представлява интерес за вас.

— Не мисля, че това е възможно — поклати глава принцът.

— Не само е възможно, но е факт.

— Добре, да приемем, че е така. Има ли достъп до оръжие?

— Позицията му позволява да получи достъп до това оръжие, което е необходимо.

— И вие твърдите, че става въпрос за ваш човек. Как така?

— Този детайл е без значение.

— За мен има значение. Този човек би трябвало да е готов на саможертва. Друг начин просто няма.

— Случаят е точно такъв — кимна палестинецът.

— Защо? Тези желания са нетипични за западняците.

— Не съм казал, че въпросното лице е западняк.

— Агент под прикритие?

— Нещо такова. Внедряването му е отнело десетилетия.

— Защо?

— Защо хората изобщо си поставят някакви цели? Когато вярваме в нещо, ние винаги се стремим да го постигнем.

Принцът се облегна назад. Лицето му издаваше неподправено любопитство.

— Плановете са готови — добави палестинецът. — Вероятно си давате сметка, че за тяхната реализация са нужни значителни средства. Засега нашият човек се радва на пълно доверие, но това може да се промени. Очи и уши има навсякъде. Колкото по-дълго изчакваме, толкова по-малки стават шансовете за успешна реализация на мисията.

Пръстите на принца погалиха фино резбованата маса и той извърна поглед към големия прозорец, заемащ мястото на обичайните илюминатори. Той също беше негова идея просто защото обичаше панорамните гледки.

Куршумът го улучи в челото и взриви мозъка му. Тялото на Талал се килна към облегалката на коженото кресло, а след това бавно се свлече на пода. Изтънченият интериор на салона се покри с кръв, сивкави късчета мозък и миниатюрни костици.

Руснакът скочи на крака и посегна към колана си. Но оръжието му го нямаше там, беше конфискувано още на влизане. Палестинецът остана на мястото си, неспособен да помръдне.

Охранителите се окопитиха първи.

— Там! — изкрещя един от тях и махна с ръка към разбития прозорец.

Останалите хукнаха към вратата.

Двамата охранители пред стълбичката вече стреляха по посока на мястото, откъдето беше долетял фаталният куршум.

Роби се прицели и отвърна на огъня, който засипваше скривалището му. Първият рухна, смъртоносно улучен в главата. Миг по-късно падна и вторият, прострелян в сърцето.

Възползвайки се от високата си позиция, Роби насочи пушката към вратата на самолета и с пет последователни изстрела блокира отварящия се механизъм. Следващият му изстрел пръсна прозорчето на пилотската кабина и нанесе сериозни щети на командното табло. Голямата птица щеше да остане на земята за дълго време. Мисията му се увенча с успех благодарение на простия факт, че бронираната обшивка бе твърде тежка, за да бъде монтирана на самолет. Именно това беше ахилесовата пета на летящата крепост за сто милиона долара.

Приключи с убийствата.

Сега предстоеше най-трудната част.

Изтеглянето.

Внимателно пое по една от носещите греди, която стигаше до далечната стена на хангара. Отвори прозорчето, закачи стоманеното въже за предварително завинтената кука и започна да се спуска надолу. Не след дълго краката му докоснаха асфалта. Обърна гръб на хангара и хукна на изток, далече от мъртвия принц. Прескочи някаква ограда и продължи напред. Зад гърба му се разнесоха викове, блеснаха прожектори и екнаха изстрели. Куршумите свиреха далече от него, но той знаеше, че това може да се промени.

Появи се кола с включени дълги светлини, която закова пред него. Той хвърли екипировката си на задната седалка и скочи вътре. Колата потегли още преди да е затворил вратата. Шофьорът дори не го погледна. Роби също. Пътуването продължи само няколко километра и свърши в едно от предградията на Танжер. Роби се измъкна от купето, измина двеста метра по някаква тясна уличка и хлътна в малък двор, където го чакаше син фиат. Седна зад волана, напипа ключовете зад сенника на предното стъкло и запали двигателя. Пет минути по-късно вече наближаваше центъра на Танжер. След още пет се измъкна от тесните улички и насочи колата към паркинга на пристанището. Там слезе, отвори багажника и измъкна малък сак с дрехи и предмети от първа необходимост, сред които имаше документи за пътуване и пари в местна валута.