Дейвид Балдачи - Невинните

Този път се отказа от скоростния ферибот, който го беше докарал от Испания. Предпочете един доста по-бавен кораб, който превозваше туристи от Барселона до Танжер и обратно, вземайки разстоянието на идване за едно денонощие, а обратния път — за цели три часа повече.

Вместо място в общия салон работодателят му беше запазил семейна каюта с три легла. Той влезе вътре, остави багажа си на едното от тях и заключи вратата. Няколко минути по-късно фериботът безшумно се отлепи от кея.

Логиката беше очевидна. Едва ли някой щеше да очаква убиецът да се качи на кораб, който ще пътува цяла нощ и цял ден. Властите щяха да бъдат заети да проверяват летищата, скоростните фериботи, магистралите и железопътните гари, но почти сигурно нямаше да обърнат внимание на старото корито, което щеше да се люшка в Средиземно море цели двайсет и седем часа, преди да стигне до крайната си дестинация. На практика пътуването му щеше да продължи почти два дни, тъй като вече минаваше полунощ.

Сред екипировката му фигурираше и една конусовидна тръба, оборудвана с ултрамодерна техника за подслушване. Благодарение на нея беше успял да чуе целия разговор на принца с двамата му посетители. Достъп до оръжие. Десетилетия за внедряване. Значителни средства за реализация на плановете. Всичко това трябваше да бъде проверено, но не от него. Той беше изпълнил задачата си. Оставаше му само да си напише рапорта, след което нещата щяха да бъдат поети от други хора. Беше убеден, че дори саудитското кралско семейство ще изпита облекчение при новината за убийството на черната овца. Разбира се, официалното изявление щеше да заклейми този жесток терористичен акт и да настоява за пълно разследване. Представители на кралското семейство щяха да изразят публично своето възмущение; щяха да бъдат разменени остри дипломатически ноти. Но неофициално същите хора положително щяха да вдигнат тост за извършителите. Тоест за американците.

Операцията беше изпълнена изключително чисто. На практика Роби хвана принца на мерника си още в момента, в който той слезе от хамъра. Спокойно можеше да го ликвидира още тогава, но предпочиташе да го направи едва след като всички се качат в самолета. Най-вече охраната. По този начин оттеглянето му щеше да стане по-лесно. Беше изпуснал принца от мерника си в рамките на около половин минута след влизането му в самолета, но бързо го хвана отново, когато зае обичайното си място начело на голямата маса.

Тогава взе и решението за изстрел в главата на Талал. То се дължеше на нещо дребно, което забеляза през телескопичното устройство в момента, в който принцът положи лакти на масата. Презрамки, които бяха доказателство за наличието на бронежилетка. Но броня за главата все още не беше измислена.

Роби прекара три дни и три нощи от живота си върху носещата греда под покрива на хангара — един старателно прегледан и запечатан обект, предлагащ стопроцентова сигурност. През това време уринираше в буркан и се хранеше с енергийни блокчета, търпеливо изчаквайки появата на мишената.

Сега принцът беше мъртъв.

Плановете му също.

Уил Роби затвори очи и потъна в дълбок сън. Фериботът се поклащаше леко по спокойните води на Средиземно море.

Тази мисия беше различна.

Близо до дома му.

Толкова близо, че всъщност си беше у дома .

Бяха изминали почти три месеца от Танжер и смъртта на Халид бин Талал. Беше по-хладно, а небето по-сиво. През цялото това време Роби не беше убил никого. Това беше необичайно дълъг период на бездействие, но той го прие спокойно. Излизаше да се разхожда, четеше книги, хранеше се навън. Освен това осъществи няколко пътувания, без да убива. Казано с други думи, живееше нормално.

После флашката отново се появи. Нормалният живот приключи и дойде време за оръжието. Беше получил задачата преди два дни. Времето за подготовка беше малко, но флашката обяви, че тази мисия е спешна. А когато флашката говореше, Роби просто се залавяше за работа.

Седеше на креслото в дневната с чаша кафе в ръка. Беше ранно утро, но той беше буден вече от няколко часа. При всяка мисия ставаше така. Колкото по-близо беше тя, толкова по-малко спеше той. Не толкова от нервност, колкото от желание да се залови с активната подготовка. Когато беше буден, част от съзнанието му непрекъснато усъвършенстваше плана, откривайки и отстранявайки грешките. Не го правеше само когато спеше.

По време на дългата почивка той реши да приведе в действие отдавнашните си планове за по-активен социален живот и дори прие поканата за неформално парти у съседа на третия етаж. Присъстваха едва десетина души, част от които живееха в същия блок. Съседът го представи на няколко от тях. Вниманието на Роби бързо беше привлечено от една млада жена.