Дейвид Балдачи - Забравените

— Според мен той говори как е по принцип, Питър — обади се Мърдок.

— Така ли? — отвърна Лампърт, без да отделя очи от Пулър.

— Да приемем, че говоря как е по принцип. Имате ли представа кой може да е взривил колата ви?

— Може би.

— Трябват ни имена — каза Бълок.

— Добре.

Пулър остана с впечатлението, че този човек се забавлява. Друг на негово място със сигурност би се стресирал, ако в двора му избухне бомба. Или Лампърт беше глупак, или зад поведението му се криеше нещо друго. Но той съвсем не изглеждаше глупав.

— Нещо друго? — подхвърли домакинът. — Ако няма, бих искал да поспя.

— Ние ще довършим огледа на имението ви — обади се Бълок. — А утре ще продължим.

— Това ми звучи добре — кимна Лампърт.

Бълок и Ландри се обърнаха към вратата.

Мърдок и Уинтроп също се приготвиха да се оттеглят. Единствено Пулър не мръдна от мястото си.

Синият копринен халат беше пристегнат с колан и очертаваше ясно бельото на Мърдок. Освен това бикините в онази спалня изглеждаха твърде малки, за да й станат. Пулър не беше сигурен, че е точно така, но мисълта му се стори интересна.

После извърна глава и срещна погледа на Лампърт, който сякаш беше прочел мислите му.

— Имате ли и други гости в имението, господин Лампърт? — попита той.

— Не — поклати глава Лампърт и по лицето му пробяга едва забележима усмивка. — Само прислугата.

При тези реплики Бълок и Ландри се обърнаха. В очите им се четеше недоумение.

— Значи само прислугата — промърмори Пулър. — Благодаря, господин Лампърт. Това е всичко, което исках да знам.

— Сигурен съм, че е така, мистър ОКР — усмихна се Лампърт и вдигна чашата си. — Сигурен съм, че е така.

Пулър се обърна и излезе.

През тази нощ доставиха още осемдесет души.

Като по часовник.

С четири лодки.

Изглеждаха точно като онези от предишната доставка.

Съсипани.

Мечо си беше избрал друг наблюдателен пост. Избягваше схематичното поведение и повторенията, защото отлично знаеше, че това може да го убие. Включително и в случаи като този, при които едва ли някой подозираше за присъствието му. Защото и обратното беше възможно. Тези хора със сигурност живееха в състояние на постоянна подозрителност.

Като него.

Няма как да не действат с повишено внимание след бомбата в имението на Лампърт. Вероятно са помислили да отложат планираната доставка, но са се изкушили от голямата купчина долари. Освен това корабчето със сигурност вече е било на път, когато бентлито хвръкна във въздуха.

И шоуто е продължило.

Тази пратка също беше с дрехи в различни цветове за обозначение. След кратък анализ Мечо стигна до заключението, че в нея преобладават проститутките и мулетата за пренасяне на наркотици — по традиция най-скъпо струващите единици. Най-ниска печалба носеха общите работници, които косяха тревата в скъпите южни предградия или безропотно разтоварваха палети в складовете на Средния запад.

Разбира се, тази печалба също не беше малка, но все пак не можеше да се сравнява с парите, които идваха от проституцията и разпространението на дрога.

Четвъртата гумена лодка потегли обратно към кораба майка.

Мечо насочи вниманието си към камиона, в който бяха натоварени пленниците. Вратата на покритата каросерия беше затворена и заключена. Разбира се, самата каросерия беше звукоизолирана срещу евентуалните писъци и стенания, макар че хората в нея със сигурност бяха парализирани от ужас и едва ли вдигаха някакъв шум.

Той се промъкна до мястото, където беше оставил скутера, яхна го и пое след кортежа, поддържайки дистанция от седем-осемстотин метра. Не се страхуваше, че ще го изгуби, защото още при първата доставка на жива стока беше успял да лепне проследяващо устройство под каросерията на камиона. Охраната беше допуснала грешката да го остави без надзор, за да присъства на пристигането на лодките. Очевидно тези хора не допускаха, че това нехайство ще им създаде проблем.

Но проблемът беше факт, при това сериозен. Грешката на едни хора означава шанс за други.

Изминаха около шест километра на изток, постепенно отдалечавайки се от брега.

Крайната цел на пътуването изобщо не го изненада: някакъв склад в центъра на изоставена индустриална зона. Далече от туристическите атракции, още по-далече от плажовете със ситен бял пясък и кристално чистите изумрудени води.

Всичко тук беше грозно и вонеше на гнило. Това беше реалният свят. Свят, в който хората вършеха мръсна работа срещу мизерно заплащане и непрекъснато се питаха кога най-сетне ще се появи техният кораб.