Лий Чайлд - Не се връщай

— Не знам.

— Възможно ли е този Ромео да е раздухал историята с Кучето?

— Да.

— Но защо го прави? И едното, и другото. Две фалшиви обвинения. Каква е била целта им? Каква е била тяхната единствено възможна цел?

— Не знам.

— Напротив, знаеш. Ти си умен човек.

— Ромео е искал да побегнеш.

— Защо?

— Защото навремето си изпълнявал длъжността на майор Търнър.

— А какво говори това за работата на майор Търнър? Ако е виновна, Ромео би трябвало да ме иска като свидетел. Да ме изправи пред съда, където да потвърдя всичките зловещи детайли.

Еспин замълча за момент, после тръсна глава.

— Имам заповед да ви върна обратно, майори. И двамата. Останалото е извън служебните ми задължения.

— Ти знаеш, че всичко е нагласено — изръмжа Ричър. — Преди малко сам каза, че Ромео държи пари на Кайманите. Той лично е открил сметката на името на майор Търнър. Това не е мозъчна операция, със сигурност си виждал и по-хитроумни измами. Тази е извадена от наръчника за идиоти, следователно рано или късно ще лъсне. По-скоро рано. Защото Търнър и аз не сме кретени и със сигурност ще им подпалим къщата. Всичко това те изправя пред избор: или си търтеят, който ни прибира у дома с белезници броени дни преди големия ни триумф, или ще използваш главата си и ще си зададеш въпроса къде би искал да бъдеш, след като се слегне прахта.

— А къде е това според теб?

— Не е тук.

— Знаеш как стоят нещата — поклати глава Еспин. — Трябва да се върна с нещо у дома.

— Ние ще ти го дадем.

— Какво например?

— Арест, който ще извършиш лично, след като си преобърнал земята камък по камък. Плюс черешката на една много голяма торта. А черешката на тортата винаги е най-видимата част от нея.

— Ще ми трябва нещо повече от рекламна брошура.

— Полковник Муркрофт беше пребит почти до смърт, а всички вие се убедихте, че това не е мое дело. Кой е свършил тая работа? Ти ще получиш възможност да закопчаеш отдавнашен участник в една много голяма афера, а чрез него ще насочиш прожекторите към тези, които го ръководят.

— Откъде ще го взема този отдавнашен участник?

— Трябва да го търсиш сред тези, които внезапно напускат поста си и нямат обяснение за отсъствието си.

— И?

— Ще стигнеш до заключението, че някой е проследил Муркрофт след закуската му и го е подмамил или принудил да се качи в колата му. Вече ще си преценил, че няма друг начин. Този някой не е бил сержант или волнонаемен, защото Муркрофт е закусвал в Офицерския клуб, а това означава, че трябва да търсиш офицер.

— Случайно да му знаеш името?

— Морган. Той е организирал побоя на Муркрофт. Той го е доставил. Провери му кошницата с прането. Съмнявам се, че е участвал лично, но със сигурност е наблюдавал отблизо.

— В отпуск ли е бил по това време?

— Твърди, че е бил в Пентагона. Времето, през което е отсъствал, е надлежно документирано. Точно в най-напечения момент. А Пентагонът поддържа архивите си в безупречно състояние. Работата е трудна, но ако успееш да докажеш, че този човек не е бил там по време на покушението, ще бъдеш стократно възнаграден.

— Достоверно ли е всичко това?

— Морган е част от малка, но шарена група хора, в която членуват четирима волнонаемни от една логистична рота във Форт Браг, но която се ръководи от двама висши офицери на високи постове.

— Ще имаш големи неприятности, ако нещо си се объркал.

— Знам.

— Значи двама, така ли?

— Единият е в системата на вътрешната сигурност, но другият не е.

— Тежко’ ти, ако си се объркал.

— А ти мислиш ли, че съм се объркал?

Еспин не отговори.

— Винаги е петдесет на петдесет, Пит — въздъхна Ричър. — Все едно че хвърляш ези-тура. Или съм прав, или греша. Ти или ни прибираш, или не. Висшите офицери или са това, за което се представят, или не са. Винаги е петдесет на петдесет. Едно от двете излиза вярно.

— А ти си безпристрастен съдник, така ли?

— Не съм безпристрастен. Готов съм да им издера очите, докато спят. Но това, че съм им бесен, изобщо не означава, че не са го направили.

— Имена?

— Засега само едно: Крю Скъли.

— Що за име е това?

— Вероятно синя кръв от Нова Англия.

— Бас държа, че е завършил Уест Пойнт.

— Аз също съм завършил Уест Пойнт, но не нося глупаво име.

— Бас държа, че е богат.

— Затворите са пълни с богати хора.

— Кой е другият?

— Все още не знаем.

— Може би най-добрият приятел на Крю Скъли от началното училище. Тези хора много държат на младежките си връзки.