Лий Чайлд - Не се връщай

— Може би — сви рамене Ричър.

— Аз хващам Морган, а майор Търнър има грижата за тези двамата?

— Ще предизвикате страхотна сензация.

— С какво се занимават?

От този момент нататък продължи Търнър. Започна с парите в брой от черните пазари, превозвани от раздрънкани пикапи с фалшиви номера. От там парите се прехвърлят във военни контейнери, доскоро пълни с оръжие, което пък се товари на раздрънканите пикапи и заминава за планините. А парите заминават за Щатите, където ги чакат четиримата от Северна Каролина. Цялата операция се ръководи от афганистанец, който е документално доказан търговец на оръжие, а конците се дърпат от двамата тайно забогатяващи висши офицери — може би под прикритието на нова стратегическа инициатива, а може би не.

— Мислех ви за по-сериозни хора — каза Еспин.

— Историята, която ми разказахте, просто не се случва — промърмори Еспин. — Армията на Съединените щати извлече своите поуки, майоре. При това много отдавна. Вече броим дори кламерите. Всичко има баркод, всичко е вкарано в защитени компютри. Имаме подразделения на ВП на всички ключови места, а проверките, които извършваме, са повече от бълхите на някое улично куче. Вече нищо не може да изчезне, повярвайте ми. Някогашния хаос отдавна го няма. Ако някой чорап се скъса, се бракува чак като се върне обратно, а ако изчезне дори един патрон, направо става страшно. Пак ще повторя, че това няма как да се случи, госпожо.

Търнър не каза нищо.

— Но ти отлично знаеш, че все пак нещо се случва — отбеляза Ричър.

— Да го чуем.

— Поговори с агент Подолски от градската полиция. В най-важния момент Морган не е бил на служебното си място.

— Морган ли продължаваш да ми пробутваш в замяна?

— Той е по-ценен от мен. Аз мога да ти предложа само две фалшиви обвинения.

— А не мислиш ли, че цената на Морган като част от някакъв заговор току-що намаля, при това сериозно?

— Нещо става — отново настоя Ричър. — Фалшиви банкови сметки, фалшиви юридически документи, побои, четирима типове ни следват навсякъде. Когато нещата приключат, те със сигурност ще изглеждат далеч по-достоверни. Винаги става така. Ретроспективната преценка е нещо много хубаво и умните хора винаги разчитат първо на нея.

— Но това е огромен риск — отбеляза Еспин.

— Винаги е петдесет на петдесет, Пит. Сякаш хвърляш монета. Морган или има висока цена, или няма. Или се случва нещо, или не се случва. А ти самият или си досаден мърморко, или си онзи, който има преднина по завоите и е готов за поредната почетна лентичка на гърдите.

Еспин не каза нищо.

— Време е да хвърлиш монетата, Пит — добави Ричър. — Ези или тура.

— Имаш ли план?

— Връщаме се в окръг Колумбия. Не е нужно ти да ни водиш, защото и без това ще го направим.

— Кога?

— Сега.

— Там е Морган.

— А също и всички останали.

— А какво ще кажеш, ако летим заедно?

— Става. Но само ти и никой друг.

— Защо?

— Искам твоите хора да останат тук още един ден. Последният от четиримата от Форт Браг се мотае наоколо. Въобразява си, че момичето все още играе ролята на примамка. А аз искам да й осигуря защита. Може и да не е мое дете, но е сладка. Вероятно именно защото не е мое дете.

— Предполагам, че хората ми могат да отделят един ден — кимна Еспин.

— Искам плътна лична охрана, но без да бъде натрапчива. Не я плашете. Приемете го като учение. Така или иначе, нещата са по-скоро теоретични, защото той иска нас. Ромео ще му каже точно с кой полет отлитаме и това ще му позволи да ни диша във врата. Възможно е дори да хване същия самолет.

Еспин не каза нищо.

— Решавай, сержант — рече Ричър.

— Не е нужно — поклати глава сержантът. — Предложението ти ми дава цели шест часа, за да взема решение.

— Но така или иначе трябва да го вземеш.

— След деветдесет минути има полет на „Делта“ от летище Ел Ей — обяви Еспин.

Той направи знак на невидимите за Ричър свои момчета с помощта на стандартните за пехотата ръчни сигнали, а след това стана и се отдалечи.

Ричър и Търнър го последваха минута по-късно. Момичето се намираше в далечния край на заведението, обслужвано от майка й. Седеше на друго високо столче и бърбореше с Артър, който я слушаше с усмивка. Ричър я разглеждаше в движение. Дълги крайници, остри лакти и колене. Дънковото яке, синята тениска, обувките без връзки в тон с нея, обути на бос крак. Стърчаща във всички посоки сламена коса, стигаща до средата на гърба. Очите, усмивката. Бащинството оставаше все така далече от него. Непостижимо. Като Нобеловата награда или участието в Световните серии. Нещо, което не беше за него.