Ричард Касъл - Жега

И по вида на гнездото му, устояваше на икономическата буря със стил — два луксозни етажа в известна сграда малко встрани от Уест Сентръл парк. Всяка мебел бе или антика, или дизайнерска; холът представляваше двуетажен салон, а върху стените, чак до катедралния таван, висяха колекционерски картини. Би било логично да се предположи, че никои не е идвал да тъпче под вратата брошури на заведения или магазини.

Остатък от сподавен смях насочи вниманието на Ники към балкона, където работеха детективи Роули и Очоа, чиито имена с любов бяха слети в звучното „Роуч“ 4 4 Роуч — от англ. roach — хлебарка. — Б.пр. . Кимбърли Стар прегръщаше сина си и току го полюляваше — като че ли не чуваше. Хийт се извини и прекоси стаята, като по раменете й се плъзгаха езерца светлина от горните прозорци. Заобиколи криминолога, който напрашаваше френските прозорци, и излезе на балкона; отвори празна страница в тефтера си.

— Направете се, че сверяваме записки. — Роули и Очоа се спогледаха объркано и се приближиха. — Отвътре ви чух да се смеете.

— Уф, мале… — измрънка Очоа. Потрепна и увисналата от носа му капка пот падна на страницата й.

— Слушайте. Знам, че за вас това е просто още едно местопрестъпление, нали така? За онова семейство вътре обаче е единственото, на което са били. Чувате ли? Добре. — Тя почти се обърна към вратата, преди да каже: А, и като си тръгнем, искам да чуя вица. Добре ще ми дойде.

Когато Хийт се върна, бавачката тъкмо извеждаше от стаята сина на Кимбърли.

— Агда, изкарай Мати за малко. Не през входа. Чуваш ли? Не отпред. — Съпругата на Стар извади още една кърпичка и попи влагата по страните си.

Агда спря под арката.

— Толкова е горещо в парка днес за него. — Скандинавската бавачка имаше с какво да се похвали на външен вид и като нищо можеше да е била, например, съквартирантка на Кимбърли от университета. Сравнението принуди Хийт да се замисли за разликата в годините между Кимбърли Стар, която на пръв поглед още нямаше тридесет, и мъртвия й съпруг, който прехвърляше шейсетака. Всички в един глас, момчета и момичета: Съпруга трофей!

Мати взе положението в свои ръце — даваха новия филм на Пиксар и макар да го бе гледал още на премиерата, искаше да отиде отново. Ники си напомни през уикенда да заведе племенницата си. Мъничето обожаваше анимации почти колкото Ники. Нищо по-добро от племенница, която да ти даде идеалното извинение да се насладиш на два часа чиста невинност. Мати Стар тръгна с неохотно помахване, усещайки, че нещо не е наред. Засега му спестяваха новината, но съвсем скоро щеше да я научи.

— Отново, г-жо Стар, съжалявам за загубата ви.

— Благодаря ви, детектив. — Гласът й идеше отдалече. Седна като притеснена ученичка и приглади диплите на лятната си рокля, а след това зачака, неподвижна, с изключение на ръцете, които разсеяно стискаха кърпичката.

— Знам, че не е най-подходящото време, но ще се наложи да ви задам няколко въпроса.

— Разбирам. — Отново, гласът на улична кибритопродавачка, премерен, далечен — какво още? — запита се Хийт. Да — приличен.

Хийт махна капачката от химикала си.

— Вие или синът ви бяхте ли тук, когато се случи това?

— Слава Богу, не. Навън бяхме. — Детективът написа кратка бележка и скръсти ръце. Кимбърли зачака, заобръща между пръсти парче черен оникс от огърлицата си и накрая прекъсна мълчанието. — Ходихме в „Дайно-байтс“ 5 5 Заведение за сладолед на динозавърска тематика. — Б.пр. на Амстердам. Ядохме замразена катранена супа. Разтопен шоколадов сладолед с желирани динозаври. Мати обича замразената катранена супа.

Срещу Хийт имаше кресло със странични облегалки и изрисувана платнена тапицерия — на него седна Руук и попита:

— Знаете ли дали някой друг е бил у дома?

— Никой, поне така мисля. — Тя като че ли го виждаше за пръв път. — Срещали ли сме се? Изглеждате ми познат.

Хийт бързо се намеси, за да покрие фланга.

— Г-н Руук е журналист. Пише за списания, а с нас работи в неофициално качество. Много неофициално.

— Журналист… няма да пишете статии за съпруга ми, нали?

— Не. Не конкретно. Просто проучвам работата на този екип.

— Добре. Защото иначе на съпруга ми не би му се харесало. Смяташе, че всички журналисти са задници.

Ники каза, че разбира напълно, без да отклонява поглед от Руук. След това продължи:

— Наскоро да сте забелязвала промени в настроението или поведението на съпруга си?

— Мат не се е самоубил, не си го и помисляйте. — Свитостта й се изпари в рязко избухналия гняв.