Ричард Касъл - Жега

Тунелът свършваше при една платформа за разтоварване. Там нямаше никого. Тя изкачи стълбите до нея и стигна до две врати — дясната водеше към музея по естествена история, лявата — към планетариума. Последва интуицията си и натисна дръжката на естествената история. Заключена. Майната й на интуицията. Отпори вратата към обслужващото помещение на планетариума. Извади пистолета си и влезе.

Обърна гръб на една редица сандъци и застине и поза Уийвър 7 7 Поза Уийвър — популярна юмручна техники за употреба на пистолет, в която по-слабата ръка с леко свита в лакътя. — Б.пр. . Инструкторът от академията я бе научил да използва по-стабилната „равнобедрена“ пози 8 8 Друга популярна техника, в която и двете ръце са опънати и оформят равнобедрен триъгълник с гръдния кош. — Б.пр. , но в това тясно пространство, в което често трябваше да се върти, реши, че по-добре да е подвижна и да представлява по-малка мишена. Бързо огледа помещението, като я стресна само един скафандър от Аполо, увиснал на стара рамка. В далечния ъгъл се натъкна на вътрешно стълбище. Докато се отправяше към него, някой горе шумно отвори някаква врата. Преди вратата да се затвори от само себе си, Ники вече взимаше стъпалата по две наведнъж.

Излезе насред море от посетители, които се разхождаха из ниските нива на планетариума. Подмина я един детски възпитател, повел стадо хлапета с еднакви тениски. Детективът веднага прибра пистолета в кобура преди децата да се паникьосат и премина през тях, докато примижаваше под ослепителната белота на Залата на вселената и бързо сканираше мястото за Руук или нападателя на Кимбърли Стар. При един метеорит с размерите на носорог, охранителят на помещението сочеше нанякъде: към Руук, който тъкмо прескачаше едно перило, а след тона изтича нагоре по спираловидни рампа, водещи до горния етаж. На половината от пътя се показа главата ни заподозрения, който проверяваше докъде е стигнал Руук. След това продължи да тича, а журналистът — да го гони.

На знака пишеше, че са ни Космическия път, който бележеше еволюцията на Вселената с дължината на едно футболно игрище. Ники Хийт покри тринадесет милиони години за рекордно време. На върха на наклона, докато бедрата й се противиха на усилието, тя спря, за да огледа отново. И от двамата нямаше и знак. После тълпата закрещя.

Хийт опря длан на кобура и закръжа под гигантската централна сфера. Разтревожените зяпачи се разделяха, отстъпваха от Руук, който вече на земята отнесе шут в гърдите от другия мъж.

Нападателят се засили за втори ритник и докато балансът му бе най-крехък, Хийт го издебна и го подсече. Сто и осемдесетте му сантиметра се строполиха на мрамора. Заключи му китките, бързо като на теле в родео, и тълпата избухна в аплодисменти. Руук седна на земята.

— Добре съм, мерси, че попита.

— Браво, че го забави. Така ли ги оправяше в Чечня?

— Този ми скочи, когато се спънах. — Посочи към торбичка от магазина на музея под крака си. — В това. — Руук я отвори и извади стъклено кълбо: планета. — Гледай. Спънах се в Уран.

Когато Хийт и Руук влязоха в стаята за разпити, задържаният изпъна гръб като четвъртокласник пред директора. Руук зае стола до стената. Ники хвърли една папка на масата, ала остана на крака.

— Изправи се — каза тя. Бари Гейбъл се изправи. Детективът го обиколи, наслаждавайки се на нервността му. Наведе се, за да огледа дънките му за скъсано, което би паснало на парчето, оставено на парапета от убиеца. — Тук какво е станало?

Гейбъл се извърна, за да види изтърканото място отзад на единия крак, където сочеше тя.

— Не знам. Може да са се закачили за кофата. Чисто нови са — добави, сякаш това можеше някак да го постави в по-добра светлина.

— Ще ти вземем панталоните. — Онзи започна да ги разкопчава на място и тя бързо го прекъсна: — Не сега. Седни. — Той се подчини и тя се намести удобно на мястото срещу него, нехайна, положението — под контрол. Каза: — Искаш ли да ни кажеш защо нападна Кимбърли Стар?

— Питайте нея — отвърна той, опитвайки се да звучи твърдо, но не се сдържа да хвърли нервен поглед към отражението си в огледалото, с което се издаде, че никога преди не е бил на разпит.

— Питам теб, Бари — каза Хийт.

— Лично е.

— И за мен. Нападение срещу жена? Може да стане много лично. Искаш ли да видиш колко?

Руук се намеси:

— А нападна и мен.

— Ей, ти ме подгони! Откъде да знам какво ще направиш? От сто километра се вижда, че не си ченге. — На Хийт това й хареса. Вдигна вежда към Руук, който се отпусна назад. Ники го остави да се вари в собствен сос. — Не е първото ти нападение, виждам. Нали, Бари?