Ричард Касъл: Жега

— Да. Боже, как ме караш да се чувствам евтин. Но няма да изкопчиш нищо повече.

Детектив Очоа приключи с разпита на келнера и Хийт му направи знак да дойде.

— Подминах един портиер, който сякаш имаше много лош ден. Отиди да го провериш, виж дали е познавал нашия Доу 2 2 Доу — от „Джон Доу“, прякор, който се дава на неидентифицирани лица. В случая се отнася до трупа. — Б.р. .

Когато се обърна, Руук бе свил длани в имитация на бинокъл и оглеждаше сградата над кафенето.

— Залагам на балкона на шестия етаж.

— Когато си пишеш материала, избери си който етаж искаш, Руук. Репортерите нали това правите, спекулирате? — Преди той да успее да отговори, тя постави показалец на устните си. — Само че тук не сме журналисти знаменитости. Ние сме просто полицията и, да му се не види, имаме тези досадни нещица на име факти, които търсим, и събития, които проверяваме. Би ли било твърде много да те помоля да спазваш малко благоприличие, докато се опитвам да си върша работата?

— Не, разбира се. Нямаш грижи.

— Благодаря.

— Джеймисън? Джеймисън Руук?! — Руук и Хийт се обърнаха; зад полицейските заграждения махаше и подскачаше млада жена, за да им привлече вниманието. — О, Божичко, той е, Джеймисън Руук! — Руук й се усмихна и на свой ред махна, което само я развълнува още повече. И след това тя се наведе под лентата.

— Ей, не, обратно, обратно! — Детектив Хийт направи знак на двама униформени, но жената с потника и отрязаните дънкови шорти вече бе вътре и крачеше към Руук. — Това е местопрестъпление, вървете си.

— Може ли поне да взема автограф?

Хийт прецени целесъобразността на ситуацията. Последният път, когато се опита да прогони фенка, десет минути се разправя с нея, а след това час писа отговор на официалното й оплакване. Грамотните фенове бяха най-гадни. Кимна на униформените и те изчакаха.

— Вчера сутрин ви гледах по Дъ Вю 3 3 Дъ Вю (The View) — Сутрешно токшоу в САЩ. — Б.р. . Боже мой, още по-готин сте на живо. — Затършува трескаво в сламената си чанта, но не сваляше очи от него. — След предаването изтичах навън и купих списанието, за да ви прочета историята, ето. — Извади последния брой на Фърст прес. Корицата представляваше Руук и Боно насред бежански лагер в Африка. — О! Имам маркер.

— Идеално. — Той го взе и посегна за списанието.

— Не, подпишете тук! — Тя направи още крачка напред и разкри сутиена си.

Руук се усмихна.

— Май ще ми трябва повече мастило.

Жената избухна в смях и стисна лакътя на Ники Хийт.

— Виждаш ли? Затова ми е любимият писател. Хийт обаче се съсредоточаваше върху стъпалата на Гилфорд, където детектив Очоа постави съчувствена длан на рамото на портиера. Излезе от сянката на навеса, изтанцува едно лимбо под лентата и отиде при двамата мъже.

— Портиерът казва, че жертвата е живял в сградата. Шестият етаж.

Зад гърба на Ники, Руук се прокашля, но тя не се обърна. Или злорадстваше, или подписваше гърдите на фенката си. Ники не бе в настроение да наблюдава нито едно от двете.

Час по-късно, сред усилното безмълвие на апартамента на жертвата, детектив Хийт, олицетворение на съчувственото търпение, седеше на стол антика срещу съпругата му и седемгодишния им син. В скута на детектива имаше подвързан със спирала син репортерски тефтер. Привично изправената й като на танцьор стойка и ръката, отпусната на едната резбована облегалка, излъчваха почти благородническо достойнство. Когато улови погледа на Руук, втренчен от другата страна на стаята, той се обърна и заразглежда картината на Полък на стената срещу себе си. Хийт се замисли колко петната боя приличат на онези от кръв по престилката на келнера и, въпреки че се опита да се сдържи, полицейският й мозък започна да превърта като на запис смачкания плот, вцепените физиономии на травматизираните служители и линейката, която откарва тялото на строителния магнат Матю Стар.

Хийт се зачуди дали Стар е „скачач“. Икономиката или по-точно липсата й бе съпътствана от десетки трагедии. Всеки един ден страната като че ли чакаше някоя прислужница да завърти хотелски ключ, за да открие поредния самоубил се изпълнителен директор или магнат. Егото може би беше противоотрова? От нюйоркските собственици на недвижими имоти, Матю Стар не се славеше с диплома по его, но бе написал поне курсова работа. Постоянно изоставаше в състезанието да остави името си на всичко с покрив в града, но човекът заслужаваше да му се признае, че поне не се отказваше.