Крис Картър - Един по един

Хънтър погледна Мишел.

— Говорех сериозно, когато казах, че стреляш страхотно.

Тя смутено пристъпи от крак на крак:

— Извинявай, че се държах грубо и че те принудих да стреляш — каза Мишел и извади пълнителя от пистолета си. — Днес денят ми не е от най-добрите.

— Моят също — обади се и Карлос.

Робърт само кимна.

Двамата детективи разбираха, че отказът на Хънтър да стреля или да постигне по-добър резултат, можеше само да влоши състоянието на и без това вече разстроената Мишел. Изпълняването на желанието й и нареждането му на второ място след нея, без да го прави очевидно, оказаха успокояващо психологическо въздействие върху Мишел. Ефектът беше мигновен. Въпреки че беше разстроена, тя овладя враждебността, която беше показала преди минути.

— Можеш ли да ни обясниш как така ние виждахме предаването по интернет днес, а вие не го виждахте? — попита Гарсия.

— Разбира се — отвърна тя. — Но нека първо да се махнем от този шум.

— Има няколко начина да блокираш някого да не гледа предаване на живо — каза Мишел, когато се качиха в асансьора, за да отидат на етажа на отдел „Киберпрестъпност“. — Най-лесният е като идентифицираш IP адреса на компютъра на зрителя.

Карлос я погледна недоумяващо.

Вратите на асансьора се отвориха и те излязоха от кабината.

— Спомняш ли си, когато казах, че IP адресът на компютъра е като регистрационен номер на автомобил или телефонен номер? — попита тя. — Всеки компютър има уникален идентификационен номер.

— Аха.

Хари прокара картата си през четящото устройство и въведе кода и всички влязоха в студения, подобен на междузвездния кораб „Ентърпрайз“ кабинет.

— Ако някой се обади по мобилен телефон, но не е активирал „скрий номера на обаждащия се“, адресатът на разговора ще види номера му на екранчето, нали?

— Да.

— Същото е и с компютрите. Разликата е, че ако не си експерт с умни джунджурии, ти не можеш да скриеш IP адреса на компютъра си. В компютрите няма опция „скрий IP адреса“.

— Всъщност — намеси се Хънтър — всеки път, когато се свържеш с някой уебсайт в световната мрежа, мрежовият хост записва IP адреса ти. Това е първата им линия на защита срещу измамници. Когато има IP адрес, идентифицирането на източника на връзката е много по-лесно.

Гарсия се замисли.

— Значи, ако си компютърен програмист и знаеш въпросния IP адрес, можеш да напишеш някакъв код и да го блокираш винаги когато се опита да се свърже със сайта.

— Или в нашия случай, обратното — каза Хънтър. — Убиецът може да е написал код, който позволява само на един IP адрес да се свърже с нашия и блокира всички останали. Затова ние виждахме предаването, но никой друг не го виждаше.

— Точно така — едновременно потвърдиха Мишел и Хари.

— Но това означава, че той знае IP адреса на компютрите в нашия кабинет — продължи Карлос. — Лесно ли може да се сдобиеш с тях?

— Зависи колко си умен — отговори Хари. — А този тип е много умен.

— Когато не можахме да се свържем с предаването, след като вие ни се обадихте — обясни Мишел, — ние се опитахме да разберем как той успява да ни блокира и стигнахме до същия извод. За да го направим, трябваше да знаем IP адресите на компютрите във вашия кабинет. — Тя повдигна рамене. — Но той как ги научава?

— Първото предаване — каза Робърт.

Гарсия погледна партньора си.

— Първото предаване?

— То не беше достъпно за общата публика, а само за нас, спомняш ли си? — поясни Хънтър. — Той ни се обади, даде ни IP адрес и ни каза да го напишем в търсачката. Само ние гледахме предаването. Никой друг.

— Тогава щом сте били единствените — каза Мишел — и убиецът е знаел, че само вие сте свързани със сървъра му, IP адресите, които мрежовият хост е записал в онзи ден, трябва да са вашите.

— Копеле — измърмори Карлос.

— Адски елементарно — отбеляза Хари. — И адски умно. Без да подозирате, той още тогава е маркирал вашия IP адрес. Изглежда, че си играе с вас от самото начало.

Когато на другия ден Хънтър отиде в сградата на Главното управление на полицията, Гарсия вече беше зад бюрото си и четеше последните имейли на Кристина Стивънсън. Въпреки наскоро изгладената риза, гладко избръснатото лице и прибраната на опашка коса, той изглеждаше уморен. Робърт предположи, че не е спал повече от два часа.

— Как е Ана? — попита той.

— Почти не мигна снощи — отговори Гарсия и отмести стола си от бюрото. — И през няколкото часа, през които спа, непрекъснато се стряскаше от кошмари.