Софи Хана - Ранима близост

Смея се.

— Тя можеше да ми каже всичко, което знае за теб, но не пожела. Вместо това го използва, за да ме измъчва. Въпреки че знае какъв уродлив извратен и болен тип си, тя продължава да ме мрази, задето съм се опитала да й открадна съпруга — милия, чувствителния съпруг. Сигурно ти се струва странно. На мен обаче не. И в моята глава, също като в нейната, съществуват двама Робърт. Това навярно е най-лошото, което си ни сторил. Остави ни да скърбим по загубата на човек, който никога не е съществувал. И макар да знаем това, продължаваме да го обичаме.

Поглеждам към възглавницата в ръцете си. Когато я издърпах, исках да те задуша с нея. Да довърша делото на Джулиет. Радвам се, че не е успяла да те убие. Сега ще мога аз да го направя. Ти го заслужаваш. Всеки ще се съгласи, че заслужаваш да умреш, като изключим наивните и заблудените, които вярват, че не бива да се убива.

Но ако сложа край на живота ти сега, страданието ще приключи почти веднага. Ще продължи само още няколко секунди. А ако си изляза от стаята и те оставя жив, ще трябва да лежиш и да мислиш за всичко, което ти казах, за моята победа над теб, за твоята загуба, колкото и да се мъчиш да не мислиш за това. Ще бъде мъчение за теб. Ако, разбира се, си чул всичко, което ти казах.

И преди, и сега бедата е там, че няма начин да разбера какво мислиш, Робърт. Ти можеш да видиш колко много си ме наранил.

На този фронт някак си предадох играта. Може би ще се съсредоточиш върху това, ако те оставя да дишаш в тази стая. Може би ти си победителят, защото не подлежиш на наказание в сегашното си състояние на какавида, а аз съм съсипана, абсолютно съсипана, при това още не съм го приела истински.

Искам да ти кажа още едно нещо, преди да сложа край на живота ти или да ти разреша да живееш — няколко думи, които приготвих в ума си, преди да дойда тук. Подбрах ги толкова внимателно, колкото подбирам изразите за мото на моите слънчеви часовници. Прошепвам ги в ухото ти, като благословия или заклинание:

— Ти си най-лошият човек, когото познавам, Робърт. И най-лошият, когото някога ще познавам.

Казвам го на глас и това сякаш дебело подчертава в ума ми, че най-лошото вече е зад гърба ми.

А сега трябва да реша.

13 април 2006

— Не мисля, че иска да ти мели сол на главата — каза Оливия. — Според мен той е искрено загрижен за теб. Обади му се. Така и така накрая ще трябва да говориш с него.

Ярка слънчева светлина преминава през спуснатите пердета. Чарли съжали, че не е купила по-плътни, и се зачуди колко ли ще й струва да им пришие допълнителен непрозрачен слой. Поклати глава. Нейният план — който беше далеч по-добър от плана на Оливия — бе да не припарва до телефона. Саймън й бе оставил куп съобщения, които изобщо не искаше да слуша. Освен това Оливия грешеше: не беше задължително да говори нито с Прауст, нито със Саймън, ако си подаде заявлението за напускане. И тогава няма да й се налага да среща нито единия, нито другия.

Оливия седна до нея на канапето.

— Не мога да стоя вечно тук, Чар. Имам си работа, имам и свой живот. Ти също. Няма смисъл да лежиш по пижама цял ден и да пушиш като комин. Защо не се облечеш? Вземи си една гореща вана. Измий си зъбите.

Звънецът на входната врата иззвъня. Чарли се сви на канапето и се загърна плътно с халата.

— Това сигурно е Саймън. Не го пускай. Кажи му, че спя.

Оливия я изгледа строго и отиде да отвори. Не можеше да разбере защо Чарли не се радва, че Саймън я търси непрекъснато, защо изведнъж се бе превърнал в човека, когото най-малко искаше да види. Чарли не искаше да й обясни, за м не се унижава. Знаеше, че ще се разпадне на парчета в мига, в който Саймън си отвори устата да говори. Каквото и да кажеше, нямаше да е добре. Ако се опиташе да говори завоалирано и тактично, Чарли щеше да го отдаде на притеснение и щеше още повече да се засрами. Ако започнеше открито и прямо щеше да й се наложи да води разговор с него — мъжа, които, отхвърляше любовта й, откакто се познаваха — за Греъм Анджили — серийния изнасилвач, който й беше харесал, защото бе разочарована от отношението на Саймън… Не, просто не можеше да понесе и този позор.

Чарли чу входната врата да се затваря. Оливия отново се появи в хола.

— Не е Саймън. А! — вдигна тя пръст към Чарли с укор. — Разочарована си, не отричай. Наоми Дженкинс е.

— Не. Кажи й не.

— Донесла ти е нещо.

— Не го искам.

— Казах й, че ще ти трябват пет минути да се приготвиш. Така че върви облечи някакви дрехи и се приведи в по-приличен вид. Иначе просто ще я пусна тук да те види с лекьосания с чай халат и безформена пижама.