Софи Хана - Ранима близост

Но все пак го пипнаха, което отчасти се дължи на мен. Мъча се да не забравям, че не съм само жертва на теб и брат ти. Но съм също така и победител. Или бих могла да бъда. Зависи какво ще направя сега.

Продължавам да говоря на затворените ти очи:

— Ти не се тревожеше, че ще те заловят, нали? Вярвал си, че би могъл така жестоко да разклатиш устоите на живота им, че да не представляват заплаха за теб. Бил си убеден, че методът ти е безпогрешен. Да ти разкажа ли за твоя метод? — Смея се — силно, дрезгаво кудкудякане, излязло някъде от задната част на гърлото ми. — Първо се сближаваш с нас, вкарваш ни в ранима близост. Караш ни да се влюбим в теб, да имаме нужда от теб така, че ти да си целият ни свят. Господи, в тази част си неповторим! Толкова романтичен, толкова нежен. Ти си идеалният съпруг или любовник, която и роля да играеш, влагаш в нея цялата си енергия и ентусиазъм. Трябваше да повярваме, че си нашата съвършена сродна душа, иначе нямаше да ни заболи достатъчно, когато ни сервираш истината, нали така?

Сграбчвам края на най-горната ти възглавница и я дръпвам изпод главата ти. Държа я с две ръце.

— Този момент си чакал с нетърпение. В който ще нанесеш удара и ще ни заболи. В който ще ни разкриеш кой си всъщност и ще се наслаждаваш на шока. Ти сам ми го каза.

Млъквам, тъй като в главата ми изплуват думите ти, така както ги чух: От толкова отдавна мисля да я напусна. Планирам го, чакам момента с нетърпение. Сигурно съм го обмислял прекалено дълго. В съзнанието ми решението се е превърнало в… нещо легендарно. Остава големият финал.

— Ивон грешеше, като смяташе, че ти никога няма да напуснеш Джулиет заради мен. Накрая щеше да я напуснеш. Това винаги е било част от плана ти. Но си искал да се насладиш на тръпката от очакването, да го удължиш колкото се може по-дълго, преди да минеш към следващата си жертва. Първо ставахме жертви на Греъм, после на теб. Обзалагам се, че си възприемал ролята на Греъм като един вид подкрепяща роля — знаел си, че ти си този, който наистина ще ни съсипе: Джулиет, Санди Фрийгард. Обаче си видял, че ще ти е трудно да разрушиш света на Санди Фрийгард, и затова си минал към следващото име в списъка — моето.

Стискам възглавницата с две ръце и впивам нокти в нея. Материята заема веднага предишната си форма, не мога да оставя отпечатъци, колкото и силно да натискам, не мога да предам мъката си на този неодушевен предмет.

— Ти се гордееш, че имаш железни нерви — връщам се към монолога си аз, — но дълбоко в себе си ти си страхливец и лицемер. Колкото и да презираш брат си, не си скъсал окончателно с него, нали? Продължаваш да му даваш камиона да организира изнасилвания. Дори си изнасилил Пру Келви, за да му угодиш, да го държиш в играта. Защото Греъм има нещо, от което ти отчаяно се нуждаеш — списъка с имената на неговите жертви. Които ти на свой ред можеш да направиш свои жертви.

През цялото време, докато си бил женен за Джулиет, си знаел, че някой ден ще й нанесеш удар с истината. И накрая си избрал ден — по-миналата сряда. На другия ден е трябвало да се срещнеш с мен в „Травълтел“. Щеше да е трийсети март — годишнина от деня, в който брат ти ме изнасили. Идеално от твоя гледна точка. Знаел си, че ако в този ден ми кажеш, че си оставил Джулиет, за да започнеш нов живот с мен, аз ще си помисля, че датата е реабилитирана, изчистена. Щях да съм още по-убедена, че ни е писано да сме заедно, че ти си моят спасител. Защото няма съвпадения, нали?

Ти не дойде, но ако се беше появил, ако планът ти се беше осъществил, щеше да носиш куфар. Щеше да ми кажеш, че си оставил Джулиет, и да ме помолиш да дойдеш да живееш с мен. Какво ли щях да ти отговоря? — смея се горчиво. Сълзи текат по ръката ми и по възглавницата. Непрекъснато се стичат по лицето ми, но не съм тъжна. Ядосана съм, толкова съм ядосана, че напрежението в главата ми пълни очите ми със сълзи.

— Какво каза на Джулиет? Как й поднесе новината? Ако не греша — а аз съм убедена, че не греша, — сигурно си изчакал, докато двамата си легнете. Качи ли се върху нея въпреки протестите й, че е уморена? Това навярно я е смутило. Винаги си бил толкова нежен с нея — какво става сега? Изведнъж няма и следа от твоята нежност. Тя не може да те познае, ти не си онзи Робърт, когото е познавала и обичала, мъжът, за когото се е омъжила. Изнасилил си я, както винаги си знаел, че ще направиш един ден, както си го планирал от самото начало. Само дето ти е било много по-хубаво, отколкото с Пру Келви, защото Джулиет те е допуснала в ранима близост. Видял си ужасната болка в очите на Джулиет и си знаел, че цялата болка е свързана с теб.