Изпитвам ужас при мисълта, че може да отвориш очи. Искам да съм в състояние да довърша, а не съм сигурна, че ще успея, ако ме гледаш. Ако ми отговаряш.
— Знам, че си заставил Келви да остане с маска на очите, докато си я насилвал. Според Греъм си се страхувал да не види лицето ти, страхувал си се да не би да те срещне някои ден и да те познае. Но той греши. Оказа се обаче, че и аз не съм била права. Разбрах го днес, когато влязох в тази стая и те видях. Мислех, че си накарал Келви да остане с маската, за да не види лицето ти, та да можеш и с нея да направиш същото като с Джулиет и Санди, и с мен: да се запознаете уж случайно, да станеш неин приятел, неин спасител. И после да съсипеш живота й, да го сринеш из основи.
Поклащам глава и се чудя как съм могла да вярвам в това.
— Не е било така, разбира се. Последователността на събитията щеше да е съвсем различна. Познавам подредения ти ум, Робърт. За теб е било задължително първо да се явиш като спасител — наистина да си спасител, — а после да станеш унищожител. Затова жертвите на Греъм са били идеалният вариант. Нямаше да можеш да го направиш с жена, която преди това сам си изнасилил.
Преглъщам с усилие и продължавам.
— Накарал си Пру Келви да остане с маската, когато си я изнасилвал, защото не би могъл да понесеш липсата на личен подход. Ужасът в очите й не е имал нищо общо с теб като индивид — бил си само един безименен нападател. Не си могъл да понесеш тази мисъл, нали? Чувствал си се незначителен — можело е да си който и да е. Тя дори не е знаела името ти, макар вие с Греъм да сте знаели нейното, да сте я избрали измежду всички жени, които сте могли да отвлечете. Което я е правело по-специална от теб — това те е влудявало. Имал си нужда да доведеш нещата до по-личен план. Искал си да бъдеш значим за жените, искал си за тях да има значение, че ти си ти. А не някой анонимен изнасилвач, който може да бъде заменен от брат ти.
Ставам и се отдалечавам от теб, колкото ми позволява малката стая. Когато отново проговарям, гласът ми е дрезгав, сякаш имам шкурка в гърлото.
— Двамата с Греъм изобщо не сте взаимно заменяеми. Ти си искал да нараняваш жените по-жестоко. За него изнасилването е било достатъчно, но не и за теб. Не се изненадвам от желанието ти хората да забелязват колко си уникален. На света няма друг като теб, Робърт.
Ти ми говореше за ранимата близост, помниш ли? Пру Келви и онази сервитьорка от ергенската вечер на Греъм — тях си могъл да нараниш само в определени граници, защото не са те познавали. Всеки знае, че на света има лоши, брутални хора, както има урагани и земетресения. Ако не познаваш тези чудовища лично, може да ги приемеш като природни бедствия — когато съсипят живота ти, не го приемаш лично. Просто се е случило. Не са ни познавали, не са ни обичали, не са ни били близки. Казваме си, че не са знаели какви добри, чувствителни и уязвими хора всъщност сме. Ако са знаели, не биха могли да ни наранят по този начин. Ударът може да е бил тежък, но не е бил насочен всъщност лично срещу нас. Можело е да се случи с всеки. Ти ми каза всичко това и беше прав.
Дъхът ми замъглява стъклото на прозореца. Рисувам сърце с пръст, после го заличавам.
— Знам от личен опит, Робърт. Много по-лесно е, когато има разстояние между теб и нападателя ти. Брат ти знаеше името ми, когато ме застави, опрял нож в мен, да вляза в колата му, но не познаваше мен. Това ми действаше утешително.
Усещам вътрешността на устата си като обработена кожа за обувки. Въздухът в стаята ти е топъл и сух. Не мога да отворя прозореца. Има катинар, който не се отваря.
— Греъм искаше да изкара, че идеята да подбирате за свои жертви жени със собствени сайтове, за да ги плашите с онова, което знаете за тях, е негова. Личното отношение — по-голям страх и болка в очите, докато са се питали защо от всички жени сте избрали точно тях. Греъм ми разправи всичко това със задоволство, все едно той го е измислил. Но това е твоя идея, нали, Робърт? След ергенската вечер на Греъм си бил разочарован. Може би ядосан. Имал си чувството, че тази келнерка леко се е отървала; че си пропуснал златна възможност, колкото и доволен да е бил Греъм, ти си знаел, че келнерката вече е започнала да се утешава с мисълта, че е станала жертва на лош късмет.
Избърсвам сълзите си.
— Предложил си да усъвършенствате бизнес плана на Греъм: предложил си вместо непознати жени да използвате специално подбрани, като им показвате, че знаете кои са и с какво се занимават. Като им давате да разберат, че нарочно сте ги избрали. Греъм харесал идеята, но на него винаги му е било нужно по-малко, за да е доволен. Ти обаче не си намерил и това за достатъчно удовлетворително. Ти искаш да знаят твоето име, никой друг да няма значение. Но едва ли си могъл да предложиш на Греъм да се запознавате с жените, които възнамерявате да изнасилите, да завързвате любовна връзка и чак след това да ги изнасилите. Греъм не е искал да го пипнат и да го пратят в затвора.
Читать дальше