Софи Хана - Ранима близост

Но и това не ти е било достатъчно, защо да се задоволяваш само с изнасилването, като си могъл да я нараниш още повече. Искал си да я накараш да направи връзка между това мъчение и предишното — в бунгалото на Греъм. — Треса възглавницата пред неподвижното ти лице. — Виждаш ли колко много знам? Не си ли впечатлен? За теб е било важно Джулиет да разбере целия ужас на стореното от теб, докрай да осъзнае, че си я предал и измамил. Как ли си го направил? Сигурно си повторил думите на Греъм: „Искаш ли да загрееш преди представлението?“ Или нещо такова. Това трябва да е бил мигът на твоето върховно щастие — когато си видял как шокът разширява очите й, по лицето й се изписва неразбиране. И после какво? Освен изнасилването. Каза ли й, че я зарязваш заради мен, заради друга жертва на брат ти? Каза ли й всичко, включително и това, че възнамеряваш през следващите няколко години да съсипеш моя живот по същия начин, по който си разрушил нейния: като първо се ожениш за мен и ме дариш с идилично щастие, а после ме унищожиш, когато си осигуриш поредната жертва на Греъм, която ще заеме мястото ми?

Цялото ми тяло се тресе и се поти. Доближавам лицето си непосредствено до твоето.

— Съмнявам се — отговарям аз на собствения си въпрос. — Ти би искал тя да си мисли, че е единствената, която искаш да нараниш така. Не би й предоставил утехата да знае, че не е сама в нещастието си. Не, казал си й само, че я зарязваш заради друга жена. Повече нищо не си й казал за мен. Но затова пък си й разказал всичко друго — че мъжът, който я е изнасилил, ти е брат, че това е част от семейния бизнес. С всеки дребен детайл на нея й е ставало все по зле, а на тебе — все по-добре.

Само дето си допуснал грешка. Огромна грешка, както се оказва, иначе нямаше да си в това състояние сега. Мислел си, че Джулиет ще се срине, когато разбере истината. Мислел си, че ще можеш да си излезеш от онази ужасна къща и ще оставиш една разтреперана развалина, толкова съсипана, че няма да има сили нито да отиде в полицията, нито да направи каквото и да било е информацията, която си й дал. Нали не е съобщила за първото изнасилване? Защото не е могла да се пребори със срама. Разчитал си, че срамът ще й попречи да съобщи и за второто. Пък и кой ли щеше да й повярва? Внезапно ще се яви и ще твърди, че е била изнасилена, при това неведнъж, а два пъти, и то втория път — от своя предан съпруг. Ако беше казала на някого, ти щеше да се правиш на озадачен и загрижен за психическото й здраве.

Крача из стаята ти и нервно мачкам възглавницата.

— Знам какво е да правиш планове и после някой да ги осуети, Робърт. Разбирам го много добре. И аз обичам да правя планове. А ти си толкова старателен, обмисляш всеки детайл. Господи, как ли си се подразнил, когато твоите откровения са се отразили на Джулиет по начин, който никога не си очаквал. Вместо по-слаба, станала по-силна. Не се сринала, не се превърнала в безпомощна развалина. Взела каменната подпирачка и те треснала с камъка по главата. Дори не извикала линейка след това, просто те оставила да лежиш и кръвта ти да тече. Оставила те е да умираш. Не бих могла да я виня.

Гърлото ми гори. Няма да мога още дълго да говоря. Но и не мога още да спра. Горях от нетърпение да ти кажа всичко, да го излея от себе си.

— Прекалено си вглъбен в собствените си мисли, прекалено си затворен в собствения си малък свят — продължавам аз. — Е, не сега, сега нямаш особен избор, предполагам. Имах предвид преди. И понеже си вторачен в себе си, не си преценил правилно Джулиет. Тя веднъж вече се е сривала. Преживяла е тежка нервна криза. Била е неуверена и плаха през всичките години, докато си бил женен за нея. Единственият път за нея е бил нагоре, Робърт — как не си го разбрал? Как не ти е дошло наум, че човешките същества са доста издръжливи, особено такива като Джулиет и мен, които са израсли в любящи семейства в безопасна среда. Когато си показал на Джулиет какво извратено същество си в действителност, шокът е бил достатъчно голям, за да преобърне всичко в мозъка й. Осъзнаването, че нейният спасител е всъщност врагът й, я е мотивирало да отвърне на удара с удар така, както нищо друго не би могло да я мотивира.

Клепачите ти мръдват.

— Питаш ме от къде знам всичко това ли? Знам, защото същото се случи и с мен. Когато открих истината, когато подредих мозайката, осъзнах колко е глупаво да вярваш, че някой друг може да те спаси. За първи път, откакто брат ти ме изнасили, ми се прииска да се боря, сама. Другите хора те подвеждат и те лъжат, а най-много тези, които уж те обичат — това си мисли Джулиет сега. Така възприема света. Ти превърна и нея в чудовище, чудовище, което нехае за нищо, дори за себе си.