Джонатан Келерман - Самозащита

— Закърпихме я.

— Имаше ли рани?

— Изразих се образно. — Затвори папката с картона. — Добре е. Спасихме я. Засега.

— Резултатите от кръвните проби пристигнаха ли вече?

— Никакви наркотици от тези, за които тестувахме.

— Какви са страничните ефекти от газта?

— Изключително неприятно главоболие през първите няколко дни, обща отпадналост, понякога дезориентация, запек, недостиг на въздух — зависи колко дълго е дишала газ. Прочистихме я нацяло.

— В съзнание ли е била, когато е постъпила?

— Почти. Но продължава да го губи и да идва в съзнание. Присъщо за такива случаи.

— Човекът, който я е довел, тук ли е?

— Не зная. Дежурният психиатър може да ви запознае с подробностите. Ще бъде тук по-късно днес, но мнението й е, че пациентката трябва да остане под медицинско наблюдение въпреки волята си.

— Как се казва?

— Доктор Ембри. Можете да оставите визитната си картичка на рецепцията или при старшата сестра с молба да я предадат. — Свали стетоскопа и се отправи към следващата стая.

Отворих вратата към стаята на Луси.

Лежеше със затворени очи, дишаше през устата, дланите й почиваха, отпуснати край тялото. Косата й бе прибрана в опашка и прихваната с ластик. От банка над главата й капки бистра течност се вливаха във вените. От гумена тръбичка, чийто край бе закрепен при ноздрите, с тихо съскане излизаше кислород, подаван от резервоар под налягане. На масива зад главата й писукаха, премигваха и бучаха различни апарати, отчитащи жизнената й дейност.

В общи линии стойностите им бяха добри, единствено кръвното налягане бе по-ниско. Ситни капчици пот бяха избили по лицето й, но устните бяха пресъхнали.

Докато я гледах, започнах да превъртам мислено последните сеанси, питайки се дали нещо от тях не ме предупреждаваше за случилото се сега.

Никакви признаци, че може да стигне толкова далеч, но какво, по дяволите, знаех аз за нея?

А сега беше извън моите ръце. Впримчена от системата, затворена тук за три дни. Дори по-лошо, ако психиатърът убедеше съдията, че пациентката все още представлява опасност за себе си.

Жена психиатър. Може би точно от това се нуждаеше. Бог е свидетел, че не бях нейният спасител.

Издаде дълбок хъркащ звук, а очите й се раздвижиха под клепачите.

Много по-уязвима, отколкото предполагах.

Причината бе лятото, през което е проституирала, или то беше по-скоро симптом?

Запитах се дали всичко разказано беше истина.

Кой я бе довел в болницата?

Кой бе извадил главата й от фурната?

Направи опит да отвори очи. Опита се да премигне — безуспешно. Преместих се, за да съм в полезрението й. В първия момент не ме позна. После зениците й се разшириха. Едната ръка помръдна, пръстите се плъзнаха към мен. В следващия миг се отпуснаха.

Взех ги в дланта си. Помръдна устни в усилие да каже нещо, накрая се предаде на изтощението.

Погледнах я усмихнато. Кимна едва забележимо. Накрайникът на кислородната тръбичка падна, а свистенето стана по-силно от свободното изтичане на ценния газ.

Поставих го на място. Луси облиза устни, после отвори широко очи.

Опита се да говори, но от гърлото й излязоха само хрипливи звуци. Сълзи напълниха очите й.

— Всичко е наред, Луси.

Отпусна се назад. Пръстите й станаха студени и отпуснати.

През следващите двадесет минути спа, а аз държах ръката й. Дойде медицинска сестра, провери данните от апаратурата и излезе, затръшвайки вратата зад себе си. Стресната, Луси се събуди, стойностите на кръвното й налягане скочиха нагоре.

В погледа й се четеше паника.

— Всичко е наред, Луси. Намирате се в стаята за медицинско наблюдение на болницата „Уудбридж“. Засега се справяте добре.

Започна да кашля и сякаш не можеше да спре. Накрайникът на кислородната тръбичка падна отново. Всеки спазъм я повдигаше от матрака — неволна гимнастика, която изкривяваше лицето й в болезнена гримаса. Закашля по-силно и изплю подобна на стомашен секрет смес, която почистих.

Когато пристъпът премина, поставих кислородния накрайник под ноздрите й.

Мина много време, преди да възстанови дишането си.

— Какво стана? — попита тя с тих, пресипнал глас.

— Намирате се в стая за медицинско наблюдение. Болницата „Уудбридж“.

Объркване.

— Кое е последното нещо, което си спомняте, Луси?

— Че спя.

Лицето й се смръщи, затвори очи. Какво беше това — болка? Или срам? Или и двете?

Отвори очи.

— Боли.

— Какво боли?

— Главата.

Изстена и зарида.