Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Не, разбира се. Какво става?

— Намерих данните за Клеър и Старджил. Женени две години, разведени от почти две, без деца. Открих Старджил. Каза, че са се разделили приятелски. Той е съдружник в адвокатска кантора от десетина души и се е оженил повторно преди три месеца. Току-що бе научил за Клеър. Вестниците в Сан Диего не са се занимавали със случая, но един от неговите съдружници е бил тук и прочел за станалото.

— Каква беше реакцията му?

— По телефона звучеше твърде разстроено, но какво значи това, по дяволите? Каза, че се съмнява дали ще може да допълни нещо, но ще разговаря с мен. Определих му среща за десет утре сутринта.

— В Сан Диего ли?

— Не, той ще дойде тук.

— Много отзивчив момък.

— Впрочем имал някаква работа тук. Подписването на документи за собственост — той е специалист по недвижими имоти.

— Значи често идва в Лос Анджелис.

— Да, отбелязах си този факт. Ще разбера що за птица е, когато се срещнем. Ще се видим в дома на Клеър. Той е нейно притежание. Той е живял там като ерген, но след развода й го прехвърлил и се съгласил да изплаща ипотеката и данъците в замяна на издръжката и отказа й да претендира за неговите акции и облигации.

— И кой ще наследи къщата сега?

— Добър въпрос. Старджил не беше сигурен, че тя е направила завещание, и твърди, че никой от двамата не е правил застраховка в полза на другия. Аз не открих никакви полици; Клеър е била на тридесет и девет години и вероятно не е мислела за умиране. Смятам, че адвокат ще знае как да проведе процеса по легализиране на завещанието — вероятно срещу заплащането на ипотеката той ще получи част от собствеността. Но предполагам, че на първо място са нейните родители. Колко според теб може да струва такова място?

— Около триста хиляди… На колко възлиза стойността на имуществото след удовлетворяване на исканията на кредиторите?

— Утре ще разберем, ако мистър Помощника все още желае да ни помогне… Може би се е изморил да плаща сметките й, а?

— Вероятно се е дразнел, особено след като вече се е оженил повторно. И разбира се, ако има парични проблеми. Бъди така добър да разбереш какво е финансовото му положение.

— Ако искаш да се срещнеш с него, бъди там в десет. Оставих съобщение на телефонния секретар на Хейди Оут, но нямам отговор. А лабораторията изпрати още един доклад за отпечатъците: определено са единствено на Клеър. Изглежда, наистина е живяла съвсем сама.

На другата сутрин позвъних на доктор Майрън Тиоболд в Окръжната болница, оставих му съобщение на телефонния секретар и се отправих с колата към „Кейп Хорн“. Пристигнах там в девет часа и четиридесет и пет минути. Колата на Майлоу, която нямаше обозначителни знаци, че е от полицията, вече беше паркирана в алеята. Тъмносиво БМВ седан, модел от последните години, с подвижен багажник за ски на покрива, беше спряно пред гаража.

Предната врата на къщата не беше заключена и аз влязох. Майлоу се беше настанил в средата на празната всекидневна. До вратата за кухнята стоеше мъж на около четиридесет години, облечен в син костюм, с бяла риза и жълта вратовръзка на точки. Беше висок около метър и осемдесет, спретнат, с късо подстригана къдрава червеникава коса и прошарена брада. Златен часовник на лявата китка, халка с малки диаманти, лъснати до блясък тъмночервени обувки.

Майлоу ни представи един на друг:

— Това е доктор Делауер, нашият консултант психолог. Докторе, мистър Старджил.

— Джо Старджил.

Протегната ръка. Сухи длани, но неспокойни очи с лешников цвят. Гласът му беше малко дрезгав. Той погледна край мен в празната стая и поклати глава.

— Мистър Старджил тъкмо казваше, че преди къщата е изглеждала доста по-различно.

Джо обясни:

— Ние не живеехме по този начин. Имахме килими, които покриваха целите подове, мебели. Тук стоеше голяма кожена софа; на онази стена имаше хромиран шкаф — мисля, че го наричат етажерка. Клеър ме научи на тази дума. Бях си купил малко неща, когато бях ерген, но тя напълни къщата. Керамични изделия, статуетки, макраме — всякакви подобни неща. — Отново поклати глава. — Трябва много да се е променила.

— Кога говорихте с нея за последен път, сър? — попита Майлоу.

— Преди години. Когато изнасях вещите си. Може би половин година преди окончателното решение на съда.

— Значи сте се разделили преди развода?

Старджил кимна, като докосна края на брадата си.

Майлоу продължи:

— Значи вашият последен контакт би трябвало да е бил преди около две години и половина.