Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Как мислиш? Шумът и светлините ще го спрат ли, или ще го настървят?

— Зависи от сценария — отговорих аз.

— Сценарият ли? — каза Уитуърт.

— Той следва линията на някакъв сценарий. Дори да реагира на една непосредствена заплаха, проблемът е в това, че не знаем до какво равнище на възбуда е стигнал, за да можем да предскажем точно какво ще направи.

— Възбуда ли? Това да не би да е свързано със секса?

— Това е общото му физиологично състояние — обясних аз. — Организмът на психопатите обикновено функционира на по-ниско равнище в сравнение с организмите на повечето от нас, при тях стойностите на пулса и на проводимостта на кожата са по-ниски, прагът на усещане на болка е значително по-висок, с изключение на случаите, когато се появи напрежение. Тогава те стават извънредно избухливи. Ако се сблъскаме с Криминс, докато все още е сравнително спокоен, тоест, докато изгражда някакви схеми, обмисля планове и може да се контролира, той вероятно ще избяга или просто ще се предаде. Но ако го улучим във върхов момент, може да реши да доведе сценария си докрай.

— Като Кореш 45 45 Водач на секта, организирал огромно масово самоубийство на последователите си. — Б.пр. — каза Уитуърт. — Колко годишно е момичето?

— На четиринадесет.

— Разбира се, няма гаранция, че вече не го е ликвидирал.

Майлоу каза:

— Искам хеликоптерите да са в готовност. Дайте ми още две-три коли. Всички ще влезем в Трийдуей тихо, без фарове и без сирени. — После се обърна към мен: — Къде висят онези от „Бънкър“?

— В сградата на охраната, точно след входа.

— Чудесно! — каза той на Уитуърт. — Ще се срещнем на главния вход. Алекс, обясни му точно всичко. Ти си единственият, който е бил там.

Хората в бледосини ризи не бяха щастливи.

Трима пазачи, изненадани, докато седяха в псевдоиспанската сграда на охраната. Мека музика от стереоуредбата. Току-що изгладени ризи.

Спретната, чиста постройка както отвън, така и отвътре, с уютен интериор: кухненски бокс без нито едно петънце, дъбова маса с четири стола от същия материал, сини шапки на закачалката. На масата още стояха остатъците от приготвена в ресторант мексиканска храна. „Тако Фиеста“, адрес във Валенсиа. До едно полуизядено бурито 46 46 Мексиканска питка, пълна с месо, сирене, грах и др. — Б.пр. лежеше обичайният работен график. Три малки пая в пластмасови тарелки — синя, оранжева и кафява, последният надупчен с тънки пластмасови клечки.

Вратата беше оставена незаключена. Когато Майлоу, Уитуърт и аз влязохме, тримата пазачи се бяха изправили и бяха посегнали към коланите за пистолетите си, които не бяха там. В дъното на стаята имаше метален шкаф с надпис „Място за оръжие“. До него на стената беше окачен металният плакет с кръстосаните карабини — емблемата на „Бънкър Протекшън“.

Сега се намирахме навън, в ухаещия на праскови въздух, под учудващо беззвездно небе. Пазачите не откъсваха очи от патрулните коли, които бяха блокирали входа към Ранчото Феъруей. Зад затъмнените прозорци на колите едва се виждаха очертанията на мъже.

При пристигането ни Майлоу бе погледнал ниската бяла ограда и бе промърморил:

— Не им трябва врата. Биха могли да минат направо оттук.

Няколко мига по-късно Майк Уитуърт пристигна върху своя „Харли“ и каза нещо подобно.

— Значи още не сте организирали претърсване? — попита Майлоу най-високия пазач. Е. Клиф. Онзи, който бе започнал да протестира най-разпалено, докато Майлоу не го усмири с вдигнат укорително показалец.

— Не! — отговори той. — Сега е едва два сутринта и ние не можем да будим обитателите. Няма причина да го правим.

— Нима щяхте да знаете, ако имаше причина? — попита Уитуърт.

— Категорично! — отвърна Клиф. Като добави едно лаещо „сър“.

Уитуърт пристъпи по-близо до него, като се възползва от ръста си по начина, по който и Майлоу се беше възползвал.

— Както се бяхте разположили, всеки може да влезе. Това Ед ли значи?

Клиф се опита да се усмихне, като отстъпи назад.

— Не, Елъри. И не сте прави. Всеки влизащ може да бъде видян от сградата на охраната.

— При положение че завесите не са спуснати.

Клиф кимна по посока на постройката.

— Обикновено не са спуснати.

Майлоу каза:

— Обикновено аз съм чаровен. — Той също доближи Клиф. — Кажи ми, от каква категория може да бъдат двама убийци, минаващи оттук в момент, когато завесите са спуснати? От „Спорт и свободно време“? Или от „Изкуство и забавление“?