Джонатан Келерман - Кървава разходка

Той изръмжа нещо, подкара по Булеварда на залеза и зави надясно. Аз притворих очи и се отпуснах назад, понеже знаех накъде кара. След няколко минути усетих как колата се отклонява, отворих очи и видях табелата на магистралата. Север 101. В този късен час движението беше съвсем слабо и отбивката за И-5 бе съвсем наблизо. Той настъпи газта и вдигна деветдесет, дори сто мили в час.

— Сузана Галвес — каза той. — Онази Хацлър ти е казала, че Дерик и брат му са си падали по мексиканки.

— Носталгия! — отговорих аз. — Точно така. Цялата работа е да се възкресят добрите стари времена!

Не беше трудно да намерим мястото, където е била екзекутирана Хейди Оут.

Червените светлини от бурканите на „Пътните патрули“ се виждаха от половин миля като паднали от небето звезди.

Когато доближихме още повече, видяхме, че една редица от червени конуси преграждаше дясното платно. Майлоу прекара колата между тях, показа значката си на един униформен полицай и получи в отговор враждебен, преценяващ го поглед. Патрулни коли, един патрулен мотоциклет и един лъскав „Харли Дейвид сън“ без опознавателни знаци бяха паркирани на отбивката.

Офицерът каза:

— Добре, минавайте!

— Майк Уитуърт?

— Там.

Пръстът посочи един огромен мъж на около тридесетина години, застанал край насипа. Няколко прожектора хвърляха светлина върху оградено с ленти място. В далечния край на отбивката, на сантиметри от асфалта и прашния насип, се виждаха белите очертания на трупа. Пълна версия на рекламна табела на морга: животът подражава на изкуството.

Уитуърт стоеше точно зад конусите. Беше млад и добре сложен, но изглеждаше уморен. Руси мустачки красяха червендалестото му, бебешко лице. Косата му беше подстригана толкова късо, че човек трудно можеше да определи цвета й. Носеше кожено сако с цвят на фъстъчено масло, бяла риза, тъмна вратовръзка, сиви панталони и черни обувки, а на главата си имаше мотоциклетна каска.

Майлоу се представи.

Уитуърт се ръкува първо с него, после с мен. Той посочи към земята. Няколко рубинени петна, най-голямото, от които с размери над тридесет сантиметра.

— Открихме няколко парченца от кости и хрущяли. Вероятно част от носовата кост. През цялото време се ровим из мръсотиите и намираме най-различни ужасии в чувалите за смет, но такова нещо… — Той поклати глава.

Майлоу каза:

— Мисля, че хората, които са я довършили, са на път да направят и друго такова нещо.

Той разказа накратко на Уитуърт историята на Криминс, за бягството на Пийк, вероятното съучастие на Хейди и завърши с онова, което бе научил от Кристофър Соумс. За това как е била наета Сузи Галвес.

— В планината Техачапи ли? — попита Уитуърт.

— Най-вероятно. В Техачапи, зад родния му град. Сега това място се нарича Ранчо Феъруей. Знаете ли го?

— Никога не съм чувал за него — отговори Уитуърт. — Живея в Алтадена и по-голямата част от работата ми е в близост до града. Преди Грейпвайн или след него?

— Точно там — казах аз.

— Криминс вероятно има някакъв опит в катерачеството — каза Майлоу, — но Пийк няма и ако са взели момичето със себе си, ще е като изкачването на Еверест. Но може да са в ранчото и да се разпореждат в нечия къща. Частните ченгета, които охраняват Феъруей, казаха, че няма такова нещо, но аз не съм убеден. Ако те са в планината, според мен са някъде в подножието, може би в някое скрито местенце, в пещера или зад някоя канара. Тъй или иначе трябва да хвърлим един поглед.

— Кои са частните ченгета и какъв е техният проблем? — попита Уитуърт.

— От „Бънкър Протекшън“, Чикаго. Всеки път, когато се опитвам да ги убедя, че там става нещо обезпокоително, те не искат и да ме чуят. Непрекъснато повтарят оня изтъркан боклук на Отдела за връзки с обществеността: „Тук никога не се случва нищо нередно!“

— Докато то става! — каза Уитуърт, като търкаше нервно токата на колана си. — Добре, да вървим. Не знам нищо относно юрисдикцията на мястото, но да върви по дяволите! — Той хвърли още един поглед на очертанията на тялото. — Вече приключихме тук, тъй че мога да ви предоставя тези четирима юначаги и ще се обадя за подкрепление, което ще дойде след по-малко от час. Аз съм с мотоциклета си, вече бях предал дежурството, когато ми се обадиха; ще пътувам сам и ще се срещнем там. Ако грубияните от „Бънкър“ се опитат да се държат неприлично, ще ги сложим веднага на мястото им. Какво ще кажете за хеликоптери?

Майлоу се обърна към мен: