Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Клайн поклати глава.

— Не, но виж това — той подаде на Смит лист хартия, навит на руло.

Скицата, нарисувана с мастило, приличаше на Берия, но не беше достатъчно точна, за да се идентифицира убиецът. Външният му вид беше невзрачен — голямо предимство за един наемен убиец. Рисунката изобразяваше лице, което би могло да принадлежи на всеки друг. Щеше да бъде чиста случайност, ако силите на реда се натъкнеха на него. Точно такава беше целта на Клайн — началниците на Берия да повярват в това. С няколко козметични промени на външността Берия беше в безопасност: онези, които го бяха наели, щяха дълго да вярват, че ползата от него е по-голяма, отколкото необходимостта да го премахнат.

Смит нави листа на руло и почука с него по дланта си. Мислеше, че Клайн поема огромен риск: като не даваше достъп на силите на закона до истинската външност на Берия, той силно ограничаваше възможностите на издирването. Но на другата везна беше ползата: когато скицата се появеше по улиците и шефовете на Берия я видеха, щяха да се успокоят. Разследването на смъртта на Трилор можеше да се предвиди. Фактът, че случаен свидетел е дал на полицаите описание на убиеца, не будеше подозрения. Смит не смяташе, че онези, които са наели Берия, ще станат по-малко бдителни, но щяха да се отпуснат, защото нямаше да виждат непосредствена заплаха за дългосрочните си планове.

— Как беше в Хюстън? — попита Клайн.

— Трилор е бил доста предпазлив — каза Смит. — Каквито и контакти да е осъществявал, грижливо е прикривал следите си.

— Въпреки това ти изпълни мисията си.

— Размътих водите, сър. Който и да е давал нарежданията на Трилор, вече е разбрал, че се интересувам от него — той направи пауза. — Президентът съгласен ли е с предложението ви относно ваксината, сър?

— Разговаря с фармацевтичните компании — отговори Клайн. — Те ще се присъединят към нас.

Като се имаха предвид обстоятелствата, много важно беше основните фармацевтични компании да пренасочат производството си към изработване на максимално количество ваксини срещу едра шарка в минимални срокове. Дори ако откраднатата едра шарка беше генетично променена, настоящата ваксина можеше да има поне частичен ефект. Но за да се произведе необходимото количество, трябваше да се спре работата върху останалите продукти. Загубите от това щяха да бъдат катастрофални, а щеше да има загуби и от производството на ваксината. Това, че президентът се бе съгласил да гарантира загубите на компаниите, беше само половината от проблема. Компаниите щяха да искат да знаят откъде е тази спешна необходимост от ваксина и как се появил такъв огромен недостиг на пазара. Тъй като беше невъзможно да се запази в тайна такава информация — тя неизбежно щеше да намери своя път към медиите, мястото на предполагаемата епидемия трябваше да бъде отдалечено, но гъсто населено.

— Решихме да използваме Индонезийския архипелаг — каза Клайн. — Вътрешният хаос в този регион до голяма степен е прекратил потока на движение натам и оттам. Вече не са останали туристи, а Джакарта изпъди чуждестранните медии от страната. Нашата версия е, че там е имало отделни огнища на едра шарка, които водят до възможността вирусът да се разпространи, ако не се вземат мерки. Оттам необходимостта от големи количества ваксина в такъв кратък срок.

Смит се замисли.

— Харесва ми — каза той накрая. — Настоящият режим в Индонезия е трън в очите на повечето правителства. Но когато се заговори за това, ще настане паника.

— Не можем да я избегнем — отговори Клайн. — Онези, у които е вирусът, много скоро ще го пуснат в действие. Това е въпрос на седмици, ако не и на дни. След като открием и заловим конспираторите — и върнем вируса на мястото му, ще пуснем слуха, че първоначалните диагнози и твърдения са били погрешни и че това не е било едра шарка.

— Моля се на Бога да се окаже вярно.

Смит се обърна, когато в стаята влезе генерал-майор Киров, облечен цивилно. Появата на руснака го изненада.

Стройният генерал на средна възраст се бе дегизирал като съмнителен тип със силно износен широк костюм. Вратовръзката и ризата му бяха изцапани с храна и кафе; обувките с протрити подметки бяха лошо издраскани, както и евтиният му куфар. Косата му, доста избуяла, беше рошава; гримът, поставен ловко и умерено, правеше очите му пиянски кървасяли и подсилваше тъмните кръгове под тях. Киров се бе въплътил в неприятна отрепка. Видът му създаваше впечатление за провал, разпадане и безнадеждност — качества, присъщи на неуспял търговски пътник, за чието съществуване умниците, които живееха и работеха в престижния район около Дюпон Съркъл, не искаха и да знаят.