Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Последният известен случай на заболяването е документиран и излекуван в Сомалия през 1977 година. През май 1980 година Световната здравна организация обявява едрата шарка за победена. Освен това организацията нарежда да се прекратят имунизационните програми, тъй като няма реална необходимост да се подлагат хората и на най-малкия риск, свързан с ваксинацията.

Към края на 80-те години на Земята остават само две проби на variola major: в Центъра по контрол на заболяванията в Атланта и в Ивановския институт по вирусология в Москва. Последната проба на вируса впоследствие е преместена в „Биоапарат“, близо до град Владимир, на 350 километра югоизточно от Москва.

Съгласно условията на международен договор, подписан от Съединените щати и Русия, вирусите трябва да се съхраняват в строго охранявани лаборатории под международен надзор. Никоя от пробите не бива да се използва за каквито и да било експерименти без присъствието на наблюдатели от Световната здравна организация.

Така стоят нещата, поне на теория.

— На теория би трябвало да присъстват наблюдатели — каза Смит. Погледна към Клайн. — Никой не знае това по-добре от нас.

Клайн изсумтя.

— Руснаците са омаяли бюрократите от Световната здравна организация, като са им демонстрирали модернизираните съоръжения във Владимир, и глупаците са им позволили да преместят вируса на едрата шарка. Изобщо не им е хрумнало, че руснаците са им показали само част от „Биоапарат“ — онова, което наблюдателите са искали да видят.

Това беше вярно. С помощта на дезертьори и доносници, предоставяли информация години наред, Съединените щати бяха успели да сглобят солидна мозайка, която даваше представа за реалното положение на нещата в комплекса „Биоапарат“. Международните наблюдатели бяха видели само върха на айсберга — съоръженията за съхраняване на вируса, които бяха получили тяхното одобрение. Но имаше и други сгради, за които се знаеше, че са лаборатории за посяване и оплождане на вируса, останали скрити от света. Клайн разполагаше с достатъчно доказателства, които да предостави на Световната здравна организация и да поиска пълно отваряне на „Биоапарат“. Но политиката създаваше пречки за това. Настоящата администрация не желаеше да враждува с Русия, където съществуваше заплаха от завръщане на комунизма. Освен това голяма част от наблюдателите на Световната здравна организация не бяха склонни да се доверят на доказателства, поднесени им от американци. А и не можеше да се разчита на дискретността на наблюдателите. Американските разузнавателни служби се страхуваха за живота на онези, които им бяха предоставили въпросните доказателства, защото вярваха, че ако руснаците научат с каква информация разполага Западът, ще проследят нишката и ще открият откъде е излязла.

— Нямам избор — мрачно отбеляза Клайн. — Трябва да съобщя на президента.

— И ще настроите две правителства едно срещу друго — изтъкна Смит. — Тогава възниква въпросът имаме ли достатъчно доверие на руснаците, за да проследим източника на информация и куриера? Не знаем с кого от „Биоапарат“ си имаме работа, каква длъжност заема и кой му нарежда. Възможно е да не става дума за корумпиран учен или изследовател, който иска да спечели някой долар, като достави пратка в Ню Йорк. Това може да има пряка връзка с Кремъл.

— Искаш да кажеш, че ако президентът разговаря с руския премиер, можем да подхвърлим информацията не на когото трябва. Съгласен съм, но можеш ли да ми предложиш алтернатива?

За три минути Смит изложи резервния план, който бе съставил по време на полета. Забеляза скептичната физиономия на Клайн и се приготви да спори с него, но шефът му го изненада.

— Съгласен съм. Това е единственото, което можем да предприемем веднага, и да се надяваме на успех. Но ще ти кажа едно: президентът няма да ни отпусне много време. Ако не постигнеш резултати скоро, той няма да има друг избор, освен да подходи направо и да притисне руснаците.

Смит пое дълбоко дъх.

— Дайте ми два дни. Ще ви информирам на всеки дванадесет часа. Ако закъснея с повече от шестдесет минути, това ще означава, че повече няма да се обаждам.

Клайн поклати глава.

— Това е страшен залог, Джон. Не обичам да изпращам хората си само с благословия.

— В момента благословията е единственото, с което разполагаме, сър — сериозно каза Смит. — Има още нещо, което може би ще поискате да съобщите на президента. Преди години спряхме производството на ваксина срещу едра шарка. Сега разполагаме само със сто хиляди ваксини — те са в Института за медицински изследвания на инфекциозните заболявания към Армията на Съединените щати и са предназначени за целите на армията. Не можем да ваксинираме дори малка част от населението — той направи пауза. — Имам още едно по-неприятно предположение: ако някой е откраднал вируса на едрата шарка поради това, че в Русия не може да се достигне стадий две, той иска да го докара при нас, защото тук това е възможно. Значи тук вече са подготвени и очакват куриера. Ако е така и целта е не само да се създаде разновидност мутант, но и тя да се разпространи в страната, ние сме беззащитни. Можем да произведем всички ваксини на света, но никоя от тях няма да бъде ефективна срещу нова разновидност на вариолата.