Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

„Не може да бъде…!“

Смит видя как устните на Бауер се раздвижиха, но не успя да чуе думите му. Той смени честотата на приемника в шлема си.

— … правиш тук?

Видя как Бауер натисна няколко бутона на таблото за отваряне, видя как недоумението му прерасна в ужас, когато люкът не се отвори.

— Какво правиш тук? — изкрещя докторът. — Отвори този люк!

— Не, докторе — отговори Смит. — Мисля, че най-добре да останете насаме с творението си.

Лицето на Бауер се изкриви от страх.

— Слушай ме…!

Смит смени честотата на приемника си и започна да се отдалечава. Стори му се, че чува удари на юмруци по люка, но знаеше, че това е само плод на въображението му.

— Контрол, тук Смит. Къде е Олсън?

В ушите му се чу пукот на статично електричество, а след това познат глас:

— Джон, тук Клайн. Мегън е в безопасност. Намира се в стаята за обеззаразяване. Каза ми, че е активирана системата за саморазрушаване.

— Бауер го направи.

— Къде е той?

— Още е вътре.

След миг колебание Клайн отговори:

— Разбрано. Отваряме вратата на бункера, Джон. Но имаш само няколко секунди. Бързай!

Смит видя как огромната врата в края на пашкула започва да се отваря. Потта се лееше от него, но той се насили да тича още по-бързо. Ето го отвора в стената в края на пашкула. Вратата спря и започна да се затваря. Оставаха му още поне петнадесет крачки до нея.

— Какво става? — попита той.

— Вратата се затваря автоматично — извика Клайн в отговор. — Ще се запечата пет секунди преди взрива. Джон, излизай оттам.

Смит напъна всичките си мускули, за да се движи още по-бързо. Една крачка, втора крачка, една крачка, втора крачка…

Вратата на бункера се затваряше неумолимо, като смаляваше процепа. Смит направи последно отчаяно усилие и се хвърли напред, удари се в прага на вратата, пъхна се през процепа, който се затвори и запечата зад гърба му.

След няколко секунди нещо го събори на земята, сякаш гигантски юмрук се бе ударил във вратата.

Отвори очи, всичко наоколо беше бяло: тавана, стените, чаршафите. Ръководен от войнишките си инстинкти, Смит остана напълно неподвижен, след това бавно и внимателно раздвижи врата си, ръцете си, краката си. Чувстваше се така, сякаш се беше носил във водите на Ниагарския водопад, затворен във варел.

Вратата се отвори и влезе Клайн.

— Къде съм? — попита Смит със слаб глас.

— В земята на живите, за щастие — отговори Клайн. — Докторът казва, че ще се оправиш.

— Как…?

— След като совалката се взриви, Джак Райли и отрядът му минаха през стаята за обеззаразяване, вкараха и теб, а след това те изкараха.

— А Мегън?

— Тя е добре. И двамата сте добре.

Смит усети как мускулите му се превръщат в желе.

— Всичко свърши — прошепна той.

Някъде далеч чу Клайн да отговаря:

— Да. Споразумението беше нарушено.

Според материалите в медиите генерал Франк Ричардсън и заместник-директорът на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс загинаха при автомобилна катастрофа, причинена от повреда на спирачките. Ричардсън беше погребан с почести на Националното гробище Арлингтън, докато Прайс намери покой в семейната гробница в Ню Хампшир. Президентът отсъстваше и от двете погребения, като се извини с пътувания в чужбина.

Появиха се материали и за катастрофата на частен самолет над Тихия океан. Самолетът на фармацевтичната компания „Бауер-Зермат“, се беше разбил на шестстотин мили западно от Лос Анджелис на път за Биг Айлънд на Хавай. На борда е имало само един пътник: доктор Карл Бауер.

Президентът Кастила водеше траурната церемония по случай най-голямата космическа трагедия след избухването на „Чалънджър“. Разследването показа, че на борда на совалката „Дискавъри“ е станала експлозия, причинена от проблеми с изпомпването на горивото по време на приземяването й във военновъздушна база „Едуардс“.

— Какво ще стане с Мегън? — попита Ранди Ръсел.

Тя стоеше до Смит на малкото гробище, наречено Царское, над Москва и реката.

— Тя вече не е Мегън — отговори той. — Има ново име, ново лице, нова самоличност — Смит направи пауза. — Оцеля, но накрая я обявиха за мъртва. Нямаше друг начин. Тя трябваше да се откаже от стария си живот, за да запази тайната на онова, което наистина се случи.

Ранди кимна. Чрез контактите си в ЦРУ беше дочула, че един, а може би и повече от космонавтите на борда на совалката бяха оживели. Но не след дълго слуховете заглъхнаха. Когато Смит пристигна в Москва, тя го потърси, за да научи истината. Мегън Олсън беше дългогодишна приятелка на София… а също и нейна. Ранди чувстваше, че има право да знае дали Мегън все още е жива.