Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Моля ви, подполковник — В отговора на Смислов имаше искреност. — Давам ви дума! Ще се свържа с началниците си. Ще положа всички усилия, за да защитя вас, професор Метрас и мис Ръсел. Ще накарам да променят заповедта! Ще намерим… някакъв друг начин!

— Ще отворите нов гулаг само за нас? — Смит се усмихна и поклати глава. — Не мисля така. — Той свали ръце и пъхна портфейла в един от джобовете на якето. — Свали оръжието, майоре. Всичко свърши. Разбрахме това, за което бяхме дошли.

Цевта се вдигна, злокобно насочена в гърдите на Смит.

— Не ме принуждавайте да действам, подполковник. Може да съжалявам за ситуацията, но още съм руски офицер.

— А това е американско оръжие, дадено ти от нас. Повярвай ми, майоре, това няма да свърши никак добре за теб.

В гласа на Смислов пропълзя весела нотка.

— Вярвам, няма да опитате такива детинщини, като да ми кажете, че сте махнали ударната игла.

— А, не — каза Валентина и също свали ръце. — Може би си забелязал, че липсва ударник. Но автоматичният пистолет „Берета“ серия 92 има предпазител със заключваща преграда с цел предотвратяване на случаен изстрел. Ако си поиграеш малко с него, може да се нагласи да пречи и на умишлени изстрели. Да, Григорий, в добавка към безчетните ми таланти и чар аз съм и много способен оръжеен майстор.

Смислов даде най-разумния и смислен отговор, който човек в неговото положение можеше да даде. Ударникът на свалената берета изпадна, щом той натисна спусъка — глухо, безполезно изщракване, което тихо проехтя в кухината.

— Сега виждам, професоре.

— Не беше въпрос на доверие, майоре. — Смит направи крачка към руснака. — Въпросът беше да сме разумни.

— Напълно разбирам, подполковник. — Ръката на Смислов замахна назад и той запрати безполезния пистолет направо в лицето на Смит, а после стремително се хвърли срещу него.

Смит беше напълно подготвен за нападението и се сниши, като остави хвърления пистолет да отскочи от присвитото му рамо. Все пак връхлитащият Смислов удари ниско Смит и с трясък го събори по гръб на пода на пещерата, като се приземи върху него.

За да се усложни още повече ситуацията, пламъкът, който осветяваше централната галерия на пещерата, точно в този момент загасна и ги потопи в мрак, накъсан само от ивицата светлина на електрическото фенерче.

За миг Смит загуби ориентация, но усети как тежестта на Смислов се измести и мускулите му се стегнаха, щом ръката му се вдигна назад за удар. Смит изви глава настрани, почувства как юмрукът профучава покрай брадата му и чу звучната ругатня, щом ръката на Смислов се стовари върху каменния под на пещерата.

Смит се опита да отблъсне Смислов, но не успя — движенията му бяха ограничени от дебелото, увито около него полярно облекло. Оказа се, че дрехите пречат и на Смислов. Той заби нокти, като търсеше очите на Смит, но разбра, че хватката му не е ефективна заради дебелите пръсти на ръкавиците. Опита отново да хване Смит за гърлото, докато той опипваше да намери колана си и ножа на него.

Ръката на Смит се вдигна и се вкопчи в яката на якето на Смислов, като освободи обсег и позиция; после удари с опакото на дясната си ръка и улучи под брадата на руснака. Ударът отметна главата на Смислов назад и унищожително се стовари върху лицето му.

Лъчът на фенера се залюля наоколо и освети двамата вкопчени мъже, а миг по-късно се чу притъпеният звук на глух, тежък удар. Смислов внезапно се отпусна.

— Отне прекалено много време — изръмжа Смит и търколи изгубилия съзнание руснак на пода.

— Исках да съм сигурна кой е отгоре, Джон — отвърна Валентина, докато сваляше обърнатата нагоре с приклада пушка. — Не исках да съм като Бени Хил и да те халосам по погрешка.

— Оценявам това. — Смит се изправи на колене и прегледа проснатия руснак. Като махна ръкавицата си, той провери пулса на сънната артерия. — Още е между нас. В безсъзнание е, но не много дълбоко.

— Това добре ли е, или е зле според теб? — попита Валентина.

— Бих казал добре. Има да ни казва още някои неща. Освен това горкото копеле има право — той е руски офицер, който просто изпълнява заповед. И междувременно може да е поканил приятели. Може ли да удържиш входа на пещерата, докато аз тук обезопася майора?

— Никакъв проблем — Тя забърза към началото на тунела.

На светлината на фенера Смит изрови от джобовете си спасително одеяло „Майлар“ и два чифта еднократни белезници. Като завърза глезените и китките на Смислов, той търколи руснака върху изолационната материя на одеялото. Смит се огледа наоколо и забеляза доста голям остатък от свещ, залепена в стената на нишата със собствения си восък. Половинвековна или не, тя все пак се разгоря, щом Смит я запали и осигури осветление за още известно време в пещерата.