Брайън Кийн - Градска готика

Колкото и озадачаващ да беше архитектурният план на сградата, младежът се надяваше, че безредното му щуране из лабиринта на къщата щеше да обърка и убиеца по петите му.

Надникна предпазливо през отворената врата пред себе си и откри кухня. Провери набързо дали помещението е празно и се гмурна вътре, затваряйки вратата зад гърба си. Пантите изстенаха и в дланта му се посипаха люспици ръжда. Вратата нямаше ключалка, а самата дръжка подрънкваше хлабаво. Брет потърси ключа за лампите. Оказа се лепкав. Той с отвращение дръпна пръсти и се скара сам на себе си, задето е забравил, че в тази къща и бездруго няма ток. Беше пробвал ключовете за осветлението и в други стаи, никъде не работеха. Порови за мобилния си телефон, отвори го и използва бледата светлина на екрана. Ставаше поне за фенерче — не бе хващал сигнал, откакто влязоха в къщата.

Брет проучи помещението, търсейки с какво да блокира входа. Забеляза две други врати. Зад едната откри старовремски килер. Предположи, че другата извежда от кухнята, освен ако не беше поредната фалшификация, отваряща се към тухлена стена. Кухненските плотове бяха напукани и изкривени, и покрити с дебел цял инч пласт прахоляк и мръсотия. От тавана като гирлянди висяха паяжини, а ъглите и мивката бяха пълни с миши дарадонки и мъртви мухи. Във въздуха витаеше мирисът на мухъл. Брет пристъпи по-близо до мивката. Басейнът от неръждаема стомана беше покрит с кафеникавочервени петна и по мрежичката над канала имаше някаква спихната органична материя. Сбърчил нос, той насочи вниманието си към фурната. На вратата ѝ имаше кафяв отпечатък от длан. Вероятно беше отдавна засъхнала кръв. Спря поглед върху стар, вдлъбнат хладилник. Ако успееше да го придвижи до вратата, без да вдигне много шум, можеше да го използва за прилична барикада.

Споменът за главата на Стеф внезапно изникна в мислите му. Стенейки тихичко, Брет прекоси кухнята на пръсти и бутна хладилника от едната страна. Той се плъзна по пода с шумно стенание, премествайки се само част от инча. Вътре в уреда се претърколи нещо, раздвижено от внезапното разклащане. Младежът отвори вратата и надникна в тъмната вътрешност. Както бе изпаднал в шок и не виждаше ясно, в началото изобщо не осъзна пред какво е изправен. Рафтовете на хладилника бяха пълни със смес от белезникавожълти предмети. Бавно посегна и докосна един. Оказа се сух и грапав, крехък на допир. Брет го вдигна и го извади, за да го огледа по-добре.

Оказа се плъх. Хладилникът беше пълен със скелети на плъхове!

Зинал от отвращение, Брет захвърли костите на пода и избърса длани в крачолите на панталоните си. Когато затвори вратата на хладилника, чу приближаващи се стъпки. За разлика от мощните, тежки крачки на онзи тип, който го беше преследвал, тези бяха по-леки. По-забързани. Младежът пролази през кухнята и се скри в килера. Едва беше затворил вратата зад себе си, когато онази в далечния край на кухнята се отвори и в стаята влезе някой.

Още един изрод? Страхът на Брет отново се надигна, заплашваше направо да го погълне. Колко от тези чудовища живееха в прокълнатата къща?

Новодошлият носеше фенер и меката му светлина изпълни стаята. Брет надничаше през наклонените дъсчици на вратата на килера. Този пришълец се оказа жена. Беше по-ниска от убиеца на Тайлър и Стефани — и по-деформирана. Беше гола и плешива. И главата, и вагината ѝ бяха избръснати. Гърдите ѝ висяха отпуснати и плоски, стигаха ѝ почти до корема и едва помръдваха, докато се движеше. При това имаше някакъв кожен проблем. Кожата ѝ изглеждаше твърде гладка и твърде лъскава. А и плътта ѝ бе прерязана от странни черни линии — около кръста, около всеки крак, надолу по корема ѝ и в кръг около врата. Брет се взря по-внимателно и осъзна какво представляват линиите. Бяха шевове.

Кожата на жената не беше нейната собствена. Тя носеше нечия чужда.

Исусе, каза си младежът. Дали тя изобщо е жена?

Сякаш доловил присъствието му, изродът се обърна към килера и му предостави възможност за пълен оглед в анфас. Изпод тъмната, мъртва вагина висеше връхчето на блед, отпуснат пенис.

Е, това поне отговаряше на въпроса…

Новодошлият не беше хермафродит. Просто мъж, навлякъл кожата на мъртва жена.

Може би.

Беше твърде тъмно, за да бъде Брет напълно сигурен.

Зяпнал за въздух, той се опитваше да стои напълно неподвижен. Килерът бе мръсен, прахолякът изпълваше въздуха и влизаше в носа и гърлото му. Обувката му се опря нещо меко. Той сведе поглед и видя, че е мъртва мишка — трупчето бе кипнало от гърчещи се, надути сиво-бели червеи.