Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Седнете — покани го капитанът. — Искате ли чай?

Валерий отказа, като махна с ръка, и се настани на стола до онзи, на който бе умрял баща му.

— Искали сте да ме видите.

Звенков знаеше, че директният подход е най-добрият.

— Преди малко получих съобщение от Кериков. Той заповяда вулканът да бъде унищожен.

Валерий прие новината, без да промени изражението си, дори не трепна. Очакваше нещо подобно и не изпита никакви чувства. От една страна бе отмъстил на баща си, който го бе изоставил, за да посвети живота си на неосъществима мечта, а от друга, изпитваше болка заради неуспеха му. Противоречивите чувства превърнаха лицето му в каменна маска.

— Очаквам сигнал от екип от командоси в Хавай. Щом ми се обадят, ще изстрелям ракетата и ще унищожа вулкана. После ще отплаваме за Хавай да вземем командосите.

— Каза ли защо? — тихо попита Валерий.

— Моля? Не ви разбрах, доктор Бородин.

Валерий се прокашля, но гласът му отново беше тих като шепот.

— Попитах дали Кериков ви е казал каква е причината.

— Аз съм член на руските въоръжени сили към КГБ, доктор Бородин, и когато получа заповед, не искам обяснение.

— Знаете, че това е грешка, нали?

— Не ме интересува — язвително заяви Звенков.

— Чух да казвате на екипажа, че в района има американска подводница. Когато изстреляте ракетата, те мигновено ще ни открият.

— Вие разбирате от геология, Бородин, но аз познавам тактиката на американците. Когато бойната глава избухне, те ще се втурнат към мястото да разследват и ние ще се измъкнем незабелязано. Акустиката от експлозията ще заглуши звуците от придвижването ни.

Той каза на Валерий за ракетния удар от учтивост, защото младият учен и баща му бяха вложили много усилия в създаването на вулкана, но това не означаваше, че харесва Бородин или обича да поставят под съмнение заповедите му.

След смъртта на баща си Валерий бе прогонил от съзнанието си всички мисли за самоубийство и бе признал пред себе си, че е бил изкушен в момент на слабост. Той осъзна, че няма да може да разубеди Звенков да не унищожава вулкана, но все още има шанс да избяга с куфарчето на баща си.

Когато „Джон Дори“ се срещнеше с командосите, Валерий щеше да намери начин да се измъкне от подводницата, дори ако това означаваше да плува до Хавай. Щеше да избяга на всяка цена. Дотогава вулканът щеше да бъде унищожен, но записките на Пьотр сигурно щяха да имат стойност за американците.

— Тъй като подводницата ни ще влезе в потенциална бойна ситуация — каза Звенков, прекъсвайки мислите на Валерий, — вие ще бъдете заключен в каютата си. Няма да сте под арест, но пред вратата ще има пост, който ще се погрижи да не се намесвате в операцията.

Той натисна копчето на интеркома.

— Да, капитане — мигновено отговори офицерът от мостика.

— Изпрати пазач да придружи доктор Бородин до каютата му и постави пост пред вратата. Нямаме нужда от подкрепления.

След минута човекът от охраната дойде и отведе мълчаливия Валерий Бородин. Пред каютата му вече стоеше друг пазач.

Обзет от отчаяние, Валерий се хвърли на леглото.

Беше толкова близо до бягството. „Джон Дори“ щеше да вземе командосите близо до хавайския бряг под прикритието на мрака и той незабелязано щеше да скочи в морето.

Шансовете му се бяха изпарили. Нямаше да може да надвие пазача пред вратата и да напусне подводницата.

Валерий бе загубил.

Той удари с юмрук по тънкия дюшек, опитвайки се да не мисли колко близо бе до срещата с Тиш. Чувството за безсилие го накара да се мята на тясното легло. Хубавите седмици, през които бяха заедно в Мозамбик, преминаха в съзнанието му като на филмова лента. Двамата с Тиш плуват, смеят се и се любят безгрижни и весели. Валерий почувства, че в момента тя мисли за него. Затвори очи в напразен опит да прогони усещането за загуба.

— По дяволите — кипеше от гняв той, стискайки зъби толкова силно, че едва не ги счупи. — По дяволите.

Ревът на реактивните двигатели събуди Мърсър. Той разбра, че „Ф-18“ е намалил скоростта под свръхзвуковата. Тесният пилотски костюм се бе впил в слабините му, но в кабината нямаше как да се протегне. Навън още беше тъмно. Луната беше голяма и ярка. Мърсър бе убеден, че ще може да чете на светлината й.

— Къде сме? — попита той.

— На около петдесет мили от „Кити Хоук“. Вече ни засякоха.

Попитайте някой пилот кое е най-опасното нещо, което може да направи със самолет, и той неизменно ще ви каже, че е приземяване без тяга по неравен терен. Авиаторът от военноморските сили обаче ще отговори, че най-опасно е кацането на самолетоносач нощем в бурно море. Мърсър знаеше това и реши, че ще е най-добре да мълчи и да остави Били Рей да си върши работата.