Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Качвал ли си се на изтребител? — снизходително се усмихна сержантът.

— Не — отвърна Мърсър.

— Буба много ще те хареса.

— Буба?

— Здрасти — каза някой с акцент от Южна Джорджия.

Мърсър се обърна. Мъжът изникна от сянката на стената, сякаш излезе от пещера. Беше облечен в модерна авиаторска униформа и имаше момчешко лице с разрошени коси, а когато се усмихна, се видя, че един от предните му зъби липсва. Между червените, бели и сини линии на каската му пишеше „Буба“.

Изобщо не отговаряше на представата на Мърсър за пилот.

— Били Рей Йънг — представи се той и протегна кокалестата си ръка. — Наричай ме Буба.

— Мърсър.

Двамата стиснаха ръце, а Хена не се сдържа и се засмя, като видя, че лицето на Мърсър пребледня.

— Радвам се, че ще имам компания — добави Буба. — Известно време бях в затвора и там не разговарях с много хора.

Мърсър погледна Хена. Директорът на ФБР не каза нищо, но очите му искряха от присмех.

— Ела с мен. Ще ти дам пилотски костюм.

Мърсър тръгна след пилота. Били Рей му разказа за престоя си в затвора и обясни, че бил наказан, защото прелетял под моста Голдън Гейт. Акцентът му беше толкова силен, че Мърсър разбираше не повече от една трета от думите му. Буба му показа как да се вмъкне в тясната униформа на летец.

Двамата се върнаха в хангара и Дик Хена вдигна брезентовата чанта на Мърсър.

— Тежичка е за няколко чифта бельо.

— Четката ми за зъби е оловна — обясни Мърсър и грабна чантата си от ръцете му.

Един от механиците взе чантата, сложи я в отделението за оръжия в самолета, заключи го със специална отвертка и се отдалечи.

— Качвай се, Мърсър. Трябва да спазим графика. — Били Рей вече се бе настанил на седалката.

— Не се притеснявай от него, Мърсър — каза Хена. — Той е един от най-добрите пилоти във военновъздушните сили. Служебната му характеристика от войната в Персийския залив няма равна.

— Това трябва ли да ме накара да се почувствам по-добре? — усъмни се Мърсър.

— Е, не — усмихна се Хена и протегна ръка. — Щом стигнеш до самолетоносача, хеликоптер ще те прехвърли на „Инчан“. Ще ти се обадя там. Успех.

— Благодаря, Дик. — Мърсър се приближи до самолета и се изкачи по металната стълба до пилотската кабина.

Сержантът му сложи предпазния колан, набързо изброявайки петдесетте неща, които Мърсър не трябва да прави и да докосва по време на полета.

— Ще речеш ли нещо на раздяла, сержант?

— Да. Ако повърнеш, ще кажа на помощник-капитана на „Кити Хоук“ да те накара да почистиш. — Сержантът потупа Мърсър по каската и слезе по подвижната стълба.

— Готов ли си? — попита Били Рей.

— Да го направим, Буба — уморено отговори Мърсър. Изведнъж петте часа сън му се сториха недостатъчни, но се съмняваше дали ще може да заспи в самолета.

Били Рей затвори прозрачния покрив на изтребителя и включи двата реактивни двигателя, които забръмчаха оглушително.

От мрака се появи влекач. Техникът закачи теглича за предната част на колесника и влекачът изтегли самолета от хангара. По интеркома Мърсър слушаше разговора между диспечерите в кулата и самолетите в района. Били Рей заговори с наземния контрол и акцентът му почти изчезна. Гласът му стана отривист и професионален и Мърсър се почувства малко по-добре.

— Повръщаш ли на карнавални полети, Мърсър? — попита Били Рей и безпокойството на Мърсър отново се засили.

— Не се тревожи за мен, Буба.

Влекачът спря. Шофьорът изскочи от кабината и откачи теглича. Били Рей подаде тяга и двайсет и пет тонният изтребител започна да вибрира от мощността на двигателите си. „Ф-18“ стигна до началото на пистата и спря, очаквайки разрешение от контролната кула да излети. Сините лампи от двете им страни сякаш се сливаха на хоризонта.

Когато получиха разрешение за излитане, Буба нададе оглушителен боен вик и увеличи тягата.

От двата реактивни двигателя излезе синкаво-бял пламък. Самолетът се изправи на пневматичния си колесник и се стрелна по пистата. Мърсър бе прикован към седалката.

Когато скоростта достигна двеста възела, Били Рей дръпна лоста и изтребителят се стрелна към черното небе. Специалният пилотски костюм автоматично стегна гърдите на Мърсър, за да не може кръвта да се отдръпне от главата му и да причини загуба на съзнанието. Той сграбчи страничните облегалки, докато гледаше как стрелката на висотомера се завъртя като хиперактивен часовник.

Буба уравновеси самолета едва когато стигнаха височина десет хиляди метра и на Мърсър му бяха необходими няколко минути, за да успокои стомаха си. Шейсет секунди по-късно последва разтърсваща експлозия и оглушителният рев на двигателите изведнъж заглъхна. Отначало Мърсър помисли, че Били Рей е взривил изтребителя, но после осъзна, че са преминали звуковата бариера.