Днес беше последният им ден насаме. Дик Хена и съпругата му Фей щяха да се присъединят към тях в Ком Омбо, а после щяха да отидат в Асуан и още една седмица да разглеждат историческите паметници.
От подвижното мостче се чу шум. Отначало Мърсър помисли, че идва поредният търговец на сувенири, но после чу гласа на Дик Хена и развълнуваното възклицание на Фей.
— Селоме, събуди се — каза Мърсър и когато очите й се отвориха, й хвърли сутиена на банския. — Компанията пристига.
Младата жена извика притеснено и нахлузи банския. В същия миг Дик и Фей се появиха на палубата.
Мърсър скочи, стисна ръката на Дик и целуна Фей по бузата.
— Добре дошли на баржата на греха на Мърсър. Вашите капризи са заповеди за нас.
— Казвал съм го и преди и пак ще го кажа, че съм си сбъркал професията. — Дик Хена огледа баржата. Погледът му се спря на Селоме и той отвори уста от изумление пред красотата й.
— Селоме Нагаст, това са Дик и Фей Хена.
Докато Дик се ръкуваше с нея, Фей хвърли на Мърсър одобрителен поглед, който го накара да се усмихне.
— Как пътувахте? — попита той.
— Чудесно — отговори Дик. — Първа класа от „Дълес“ до Кайро, частен самолет оттам до Асуан и лимузина дотук. Кой би се оплакал?
Мърсър бе платил за всичко в знак на благодарност към Дик за помощта и към Фей за търпението й.
— А Хари?
— Той ще дойде вдругиден. В момента е в Израел и помага на Мосад да разпознаят хората, които го бяха отвлекли. Не мога да повярвам, че има толкова много енергия. Здравето му е желязно.
— И сърцето златно, а черният дроб оловен — засмя се Мърсър. — Хайде, настанете се. Ще поговорим, докато обядваме.
След час четиримата седнаха на една от масите на палубата. Дик и Фей бяха облекли къси панталони и широки ризи. Мърсър си бе сложил фланелка, а Селоме — пъстър шал. Докато се хранеха, край баржата минаха две фелуки с фенери. Този традиционен плавателен съд все още можеше често да се види по реката.
Стюардите разчистиха масата и отново напълниха чашите. Мърсър довърши историческия си разказ за храма зад тях и насочи разговора към по-сериозна тема.
— Може да приключим с деловата част на посещението ви и после да се наслаждаваме спокойно на остатъка от седмицата.
— Съгласна съм — побърза да каже Фей.
— Добре. — Дик погледна с обич съпругата си от трийсет и пет години. — Първо ще говорим за лошото и ще запазим хубавите вести за накрая. Трима от миньорите, блокирани в шахтата, са починали от отравяне с живак, а други четирима няма да оцелеят. Повечето обаче са реагирали добре на лечението и ще се възстановят напълно.
Мърсър не каза нищо. Не мислеше за трийсетте ерит-рейци, които бе спасил, а само за починалите. Селоме докосна ръката му.
— По време на атаката на морските пехотинци са загинали само четирима еритрейци — продължи Дик Хена. — Аутопсиите показват, че са били убити от суданци. От морските пехотинци сме загубили осем души и дванайсет са ранени. От битката са оцелели само трима суданци, които са задържани в Асмара и чакат съдебен процес. Министърът на правосъдието ме увери, че ще ги екзекутират. Интерпол и еритрейските власти сключиха сделка. Еритрейците ще задържат Джопи Хофмиър, но Джанкарло Джанели ще отиде в Европа. Управителният съвет на „Джанели СпА“ сътрудничи за разобличаване на незаконната му дейност в опит да избегне лошата реклама. Дори да има добро поведение, Джанели ще стои в затвора до следващото глобално заледяване.
— Показа ли угризения?
— Никакви.
— Трябваше да го убия, когато имах възможност — измърмори Мърсър. Знаеше, че доживотната присъда е твърде снизходителна за извършеното от Джанели.
— А сега, добрите новини. Сигурно си чул, че преди две седмици министърът на отбраната на Израел Левин е умрял при загадъчни обстоятелства. Официалната версия е инфаркт, но истината е, че министър-председателят Литвинов го е застрелял. Литвинов иска отлагане на изборите, но дори да се проведат, ще запази поста си, защото партията му има мнозинство в Кнесета. Другите конспиратори, които са ни известни, ще бъдат съдени тайно. Израелското правителство не иска да се вдига шум, но нашият президент знае точно какво става и ще използва предимството си по време на следващия кръг от преговори, ако отново се отметнат от предишните си обещания.
— Дипломация на моркова и пръчката.
— Това не е моя грижа. Аз съм само ченге — усмихна се Хена. — А сега, най-хубавото. Тежката миньорска техника, която си поръчал от Вашингтон, е пристигнала в Еритрея един ден, след като ти и Селоме дойдохте тук. Военният инженерен корпус им е помогнал да ги закарат до мината като част от споразумение за сътрудничество. Маконен е назначен за управител на мината и работата там скоро ще започне. Наричат я Мината на цар Соломон. Маконен и министърът, отговарящ за мините, са сключили сделка за продажбата с диамантения картел в Лондон. След няколко седмици първите скъпоцен-ни камъни ще отпътуват. Никой не може да прогнозира доколко това ще промени Еритрея, но всички са едино-душни, че с бедността е свършено.
Читать дальше