Джак Брул - Мината на цар Соломон

— Мислех, че повече няма да те видя. — Еритреецът се опитваше да не издава вълнението си, но гласът му го предаде.

— Разминах се на косъм.

Сетне към малката група до хеликоптера се приближи Селоме. Тя също прегърна Мърсър. Целувката й беше всеотдайна, сякаш се опитваше да вложи в нея всички чувства, които изпитваше. Отговорът на Мърсър беше не по-малко въодушевен.

— Добре съм, не се тревожи — изпревари въпроса му Селоме. — Морските пехотинци освободиха миньорите и ги изпращат заедно с най-тежко ранените в базовия си кораб.

Нивото на адреналин в организма на Мърсър още беше високо. Всичко му се струваше като сън. Само преди час той се бореше за живота си, а сега държеше ръката на красива жена, заобиколен от сериозни, но доволни ко-мандоси. Дълго време щеше да преодолява ужаса и болката, но за няколко минути имаше чувството, че е непобедим, и тази мисъл го накара да се усмихне.

— Това е чудесно, но аз щях да те питам дали си готова за ваканцията.

Към тях се приближи морски пехотинец, който протегна ръка на Мърсър. Двама пазачи зад него държаха Джанкарло Джанели и Джопи Хофмиър. Усмивката изчезна от лицето на Мърсър и сивите му очи станаха безмилостни.

— Капитан Джеймс Сандърс от Морската пехота на Съединените щати — представи се червенокосият коман-дос. — Чест е да се запозная с вас, доктор Мърсър.

— За мен е чест, капитане. — Мърсър стисна протегнатата ръка. — Благодаря ви от името на всички нас.

— Просто си вършим работата, сър — скромно отговори Сандърс. — Реших, че ще искате да видите тези двама типове, преди да ги откараме оттук. ФБР вече изпратиха агенти в Асмара, които ще ги придружат до Европа, където ще бъдат съдени.

— През последните седмици се нагледах на грозни неща, но въпреки това благодаря. — Да, така е.

Сандърс направи знак на пазачите да заведат двамата чакащия хеликоптер, но когато се приближиха на ня — колко крачки от него, Мърсър промени решението си. — Един момент, капитане.

Двамата пленници бяха изцапани и раздърпани от опита си да избягат, но не бяха ранени. Мърсър се обърна първо към Хофмиър.

— Вече сритах задника ти веднъж, затова няма да си правя труда да се занимавам с теб. — После Мърсър насочи омразата си към Джанели. Италианецът изтръпна от убийствения му поглед. — Но с теб ще се позабавлявам.

Мърсър сви юмрук и се прицели в лицето на Джанели, но не замахна.

— По дяволите, не си заслужава усилието. Джанели въздъхна облекчено и отвори широко очи от почуда, когато Мърсър се обърна.

— Но все пак. — Мърсър се завъртя и удари индустриалеца, поваляйки го на земята. — Благодаря, капитан Сандърс. Мисля, че се нуждаех от това.

Мърсър прегърна с едната си ръка Селоме, а с другата Хабте и тръгна, като се подпираше на тях. После изправи гръб. Предишният пламък се завърна. Хрумна му дяволита мисъл и лицето му засия.

— Какво ще кажете, ако отидем да намерим сейфа на Джанели и разберем за какво е била цялата суматоха?

В страна, където почти всяка сграда, хълм и пещера имат древна история, все пак малко места предизвикват такова страхопочитание, каквото крепостта на цар Ирод в Масада. Крепостта се намира на върха на планина с формата на диамант и гледката не може да се сравни с никоя друга в света. Мъртво море — най-дълбоката падина на Земята — се простира в сянката и, на триста метра под морското равнище. Солената мъгла над безжизнените му води не позволява да се види крайбрежието на Йордания, което е само на десетина километра оттам.

Масада е била построена като непревземаема отбранителна крепост, но станала любимо убежище на цар Ирод, който не пожалил нищо, за да я направи легендарна. Там имало два двореца и басейн, пълен през цялата година, въпреки жестоките сушави лета. Но не архитектурата прави Масада толкова важна, а онова, което се е случило през първи век след Христа, когато еврейските зелоти се сражавали с римските си господари.

По време на бунта Масада била превзета от Менахен Бен Йехуда и се превърнала в убежище на зелотите. А след четири години на война и още три на обсада станала последната им крепост. Използвайки еврейски роби, римляните направили огромен мост към върха на планината, внушителен инженерен подвиг за времето си, и когато най-после проникнали отвъд крепостните стени, открили погребална клада. Обградени от Десетия римски легион под командването на прокуратор Флавий Силва, деветстотин шейсет и седем евреи предпочели самоубийството вместо да се предадат на армията, държала ги под обсада.