Болката в гърдите му беше нетърпима. Той намери комплект за първа помощ под седалката и изпи няколко болкоуспокояващи хапчета. После извади джобно ножче, сряза два предпазни колана и ги уви около гърдите си. Импровизираната превръзка беше опасна, но за пръв път, откакто хеликоптерът „Апачи“ се взриви над главата му, можеше да диша малко по-нормално. Мърсър избърса потта от челото си. Вече не се страхуваше, че има живачно отравяне. Не бе преставал да се поти, откакто се втурна в мината заедно със Селоме и диамантите.
— Ето го! — извика помощник-пилотът. — На около три километра пред нас.
„Блекхоук“ наближаваше брега на Червено море и времето се влошаваше. Вятърът носеше проливен дъжд и по предното стъкло се посипаха капки. Масивните скали, които предпазваха африканския бряг от опустошителната мощ на океана, изчезнаха. Пилотът се справи отлично с драстичната промяна. След минута щяха да бъдат над Червено море, а после, ако бягащият хеликоптер не променеше посоката, щяха да навлязат във въздушното пространство на Саудитска Арабия.
Американският хеликоптер скъсяваше разстоянието между израелския „Супер Сталиън“, който обаче имаше голяма преднина, и Мърсър разбра, че ще го настигнат, едва когато наближат Арабския полуостров.
— Ако продължим да го преследваме, ще трябва да предупредим Саудитските военновъздушни сили — каза пилотът.
— Направете го — отговори Мърсър.
— Получавам съобщение по аварийния канал — рече помощник-пилотът. — Мисля, че е от „Супер Сталиън“.
Гласът по радиопредавателя говореше без акцент и по трасето нямаше смущения.
— Тук е „Мърси Флайт Едно“ на път за Мека, превозващ жертви от глада в Судан. Защо ни преследвате?
— Искаш ли да говориш? — обърна се помощник-пилотът към Мърсър.
— Да. „Мърси Флайт Едно“, това е хеликоптер на Морската пехота на Съединените щати. Не искаме да откриваме огън, но вие превозвате международни бегълци, издирвани за терористични атаки. Край.
— Не е вярно. Наети сме от агенцията за помощи „Лекари без граници“и караме гладуващи деца в болница в Мека.
— Ако не се върнете във въздушното пространство на Еритрея и не се приземите в Масава, няма да имаме друг избор, освен да ви свалим — блъфира Мърсър. С М — 16 можеше само да огъне леко корпуса на бягащия хеликоптер.
По линията се чу друг глас. Мърсър го позна мигнове-но и закипя от гняв.
— Доктор Мърсър, приятно ми е да те чуя отново — каза Йосиф. — Надявах се, че слушаш. Научих, че си безразсъден, но и предсказуем.
— Ще умреш, кучи сине — извика Мърсър.
— Не мисля така — спокойно отговори Йосиф. — Приятелят ти още е при нас.
Мърсър имаше чувството, че хеликоптерът се блъсна в планина. Беше забравил, че те още държат Хари. В този момент разбра, че фанатиците ще се измъкнат безнаказано.
Мърсър превключи на интеркома и попита пилота дали имат сателитна връзка и когато получи утвърдителен отговор, го помоли да се свърже с мобилния телефон на Дик Хена.
— Приемам мълчанието ти за съгласие — каза Йосиф. — Много разумно. Решението да повикаш морската пехота беше нелепо, докторе. След като снайперистът, когото изпратих след приятеля ти с телефона, не се завърна, ти ме принуди да избързам. След като се връщам без кивота, няма начин да гарантирам безопасността на господин Уайт. Последната ми заповед беше да го убият. Ако не я отменя, животът на приятеля ти ще свърши. Откажете се от преследването и когато пристигнем в Израел, ще освободя Уайт. Не приемам това като твой провал, а само като патово положение.
Пилотът прекъсна речта на Йосиф, като смени каналите, и Мърсър чу гласа на Дик Хена.
— Здравей, Дик. Обажда се Мърсър.
— Господи! Къде си, по дяволите?
— След малко ще ти кажа, но първо искам да те питам дали намерихте Хари.
— Хари е във Вашингтон.
— Пак ще ти се обадя — каза Мърсър и прекъсна връзката, като брагодари на Бога.
Чувството за вина, страхът и отговорността напуснаха съзнанието му. Всичко бе свършило. Нищо друго нямаше значение. Хари беше в безопасност. Селоме също. Еритрейците бяха освободени. Дори планът на Джанели да изнуди диамантения картел беше осуетен. Мърсър знаеше, че успокоението ще намали решителността му, ако позволи това. Но той имаше още сметки за разчистване. Нямаше да позволи на Йосиф да се измъкне. Искаше го не заради приятелите си или някой друг, а заради себе си.
— Имаме два проблема, доктор Мърсър — каза пилотът. — Единият е, че след около четири минути ще навлезем във въздушното пространство на Саудитска Арабия. Другият са два бързо движещи се самолета, които току-що се появиха на радара. Приближават се от север. Разчетено време за пристигане десет минути.
Читать дальше