Джак Брул: Ладията на Харон

Той запали тежкото фенерче и освети тясното помещение под лоцманската кабина. Вляво имаше малък камбуз, две пейки и маса. Всичко бе обгоряло. Вдясно висяха три койки. На двете нямаше нищо, като се изключи гладкият слой пепел, в който се бяха превърнали дюшеците и одеялата. В третата лежеше скелет. Човекът бе изгорял напълно — по костите не бе останала плът. Празните очни ябълки гледаха Мърсър почти обвинително. По гърба му полазиха ледени тръпки. Колкото и да беше силно желанието му да избяга от обгорялата каюта, той положи усилия да запази хладнокръвие.

Мърсър подозираше, че третият член на екипажа на „Джени IV“ е скочил през борда, за да се спаси от пламъците. Сложи ръце на стоманената стена и забеляза, че металът е леденостуден. Изминалата нощ беше смразяваща и беше невъзможно да се определи кога точно е избухнал пожарът, докато не пристигнеха криминалисти, за да направят оглед на труповете.

Таванът беше обгорен от пламъците, но изглежда не бе имало време дървото да бъде пробито. До разбитата врата имаше друга, водеща към малък коридор за товарните трюмове. От самата врата не бе останало нищо. Рамката и стената до нея бяха разрушени от експлозия. Това обясняваше защо пожарът не бе унищожил напълно плавателния съд. Взривът бе лишил огъня от кислород, потушавайки пламъците.

Мърсър се запита какво е пренасял риболовният кораб, за да предизвика подобна експлозия.

Моторите бяха на кърмата. Логично беше резервоарите с гориво да са в близост до тях, но ако те се бяха взривили, горната палуба щеше да е напълно разрушена. А и подобна експлозия със сигурност би потопила плавателния съд. Причината беше друга.

Мърсър насочи лъча на фенерчето към трюмовете и освети мътната зелена вода. Миризмата на изгоряло дърво и пластмаса не можеше да прикрие застоялата смрад от годините риболов. По повърхността на водата се бе наслоил дебел пласт мръсотия, а в няколкото чисти пространства проблясваха петна гориво, обагрени във всички цветове на дъгата. Мърсър предпазливо влезе в наводнения трюм, търсейки стъпало. Водата изсмука телесната му топлина през тънката защита на панталона.

Той нагази до коленете и разбра, че не може да направи нищо без водолазна екипировка. Накани се да се обърне, когато лъчът на фенерчето се отрази в нещо във водата на по-долното стъпало.

Изпъшка, като бръкна във водата, за да го вземе, потопявайки ръката си до рамото. Беше парче лъскава неръждаема стомана, дълго двайсетина и широко дванайсет сантиметра. Взривът на борда бе разкъсал стоманата, сякаш е хартия. Краищата бяха изкривени като на шрапнел. Мърсър обърна находката си към светлината на фенерчето и видя от едната страна името РОДЖЪР. Стоманата бе откъсната на последната буква.

Той пъхна парчето в джоба на якето си, тръгна към горната палуба и пое няколко пъти дълбоко въздух, съзнавайки, че откакто се е качил на „Джени IV“ диша едва-едва.

— Намери ли нещо? — попита Джери.

— Не — отвърна Мърсър, за пръв път забелязвайки щетите, нанесени на крана с мрежите.

Върхът на сигналния мостик бе изчезнал, сякаш отрязан с горелка. Мърсър се вгледа в стоманените остатъци от крана с мрежата, и забеляза, че спирачките са чисти и остри. Нямаше следи от повреда, нанесена от експлозията. Онова, което бе разрушило крана, го бе пречупило. Изпълнен с любопитство, той се обърна и видя, че антените на радиостанцията също са прекършени на трийсетина сантиметра от покрива на кабината с щурвала. Мърсър нямаше обяснение за това.

— Свърза ли се с бреговата охрана?

— Да. Ще изпратят катер от Хомер. Би трябвало да пристигнат след около час.

— Добре. — Мърсър огледа за последен път изоставения риболовен кораб и скочи на „Танцуваща по вълните“. — Няма смисъл да останем завързани. Долната палуба е наводнена и „Джени IV“ ще потъне всеки момент.

Джери запали мотора, а синът му развърза въжетата. Щом се отдалечиха на петдесет метра от „Джени IV“, Джери спря, поддържайки постоянно разстояние от разрушения кораб. Около изгорелия плавателен съд и загиналия му екипаж витаеше загадка и четиримата мъже знаеха това. Те дълго мълчаха, наблюдавайки притихналия, поклащащ се по вълните „Джени IV“. Двата трупа на борда нямаше да им дадат отговорите, които търсеха.

— Мисля, че за днес риболовът приключи. — Гласът на Джери прозвуча неестествено високо.

Мърсър се обърна към него и се усмихна въпреки мрачните си опасения.

— По дяволите, риболовът е само повод да пиеш, но аз никога не съм се нуждаел от оправдание, за да го правя.