Джак Брул: Ладията на Харон

— По-отчайващо е от импотентност в публичен дом — описа го той.

Хауард се бе съвзел от махмурлука си и бе започнал да се наслаждава на бирите. И Джери Смол пиеше. Единствено Джон, който беше твърде млад, за да пие законно, явно прояваваше желание да остане трезвен. Джери му предложи бира, но младежът отвърна, че тренира за предстоящия баскетболен сезон и е пълен въздържател.

Около единайсет сутринта им се стори, че улавят едни и същи риби, затова прибраха въдиците и Джери насочи яхтата към друга дупка, по-надалеч от Хомер. „Танцуваща по вълните“ се придвижи на юг, оставяйки широка разпенена диря след себе си. Морето все още беше спокойно, а небето се бе прояснило и ярките лъчи на слънцето блестяха по водата като сигнали на хелиограф.

Десетина минути по-късно Джон посочи вдясно и извика:

— Татко, какво е онова нещо?

Джери мигновено намали и зави толкова рязко, че Мърсър и Хауард трябваше да се хванат за таблото, за да запазят равновесие. На около петстотин метра от тях друго корабче се поклащаше по вълните. Беше шест метра по-дълго от „Танцуваща по вълните“, търговски риболовен плавателен съд с малка каюта над тежкия нос. На кърмата имаше кран за мрежи.

Дори от разстояние всички разбраха, че на борда на другия кораб нещо не е наред. Плаваше някак неестествено ниско във водата, а горните части бяха почернели и обгорели от пожар. Около него витаеше натрапчиво усещане за беда. Над кораба бе надвиснала зловещата тишина на крипта. „Танцуваща по вълните“ се приближи. Никой не помръдна на изоставения кораб, нито отговори на поздрава им.

— Каква е тази лодка? — попита Джери.

— Името й е обгорено и заличено — отвърна синът му, докато размотаваше въжето на борда на „Танцуваща по вълните“. — Но аз мисля, че е „Джени IV“ от Суърд.

Мърсър се приготви да скочи с въжето и да завърже двете яхти. Подклажданите от алкохола шеги и закачки секнаха веднага щом малката група забеляза „Джени IV“. Мърсър действаше спокойно и професионално, сякаш всеки ден намираше изгорели разбити кораби.

Обгорялата палуба на „Джени IV“ беше пълна с вода, дълбока петнайсетина сантиметра. Ботушите на Мърсър се намокриха и краката му бързо изстинаха. Той огледа палубата и после се обърна към Джери.

— Обади се на бреговата охрана и им съобщи какво сме открили. Кажи им да не бързат, защото няма оцелели. — В гласа на Мърсър прозвуча заповедническа нотка, каквато не се бе долавяла дотогава.

— Как разбра? — попита Хауард, навеждайки се между двете корабчета.

Преди да отговори, Мърсър отново погледна пред себе си.

— Спасителната лодка все още е окачена на гредата, а в краката ми лежи овъглен труп.

— По дяволите — изруга Джери Смол от контролното табло на „Танцуваща по вълните“. — Джон, обади се на бреговата охрана.

Той скочи на „Джени IV“, подпря се на обгорялата палуба и видя проснатия по лице труп.

— По дяволите — повтори Джери.

Човекът явно бе оцелял почти до края на пожара, защото положението на тялото му показваше, че е изпълзял от каютата, преди да умре, и се е измъкнал от най-буйните пламъци. Горната част на тялото беше изумително запазена и още бе облечена в оранжева спасителна жилетка, но от таза надолу не бе останало нищо, с изключение на почернелите остатъци от бедрените кости, които грозно стърчаха от хълбоците. Пръстите на ръцете му бяха извити като нокти на хищник — овъглени кости и ивици плът, които леко помръдваха във водата на палубата.

Мърсър нямаше желание да обърне трупа и да види какви поражения е нанесъл огънят върху лицето.

Странното състояние на тялото задълбочи мистерията около плавателния съд. Съзнанието на Мърсър вече се измъчваше от въпроса какво се бе случило на корабчето. Явно бе пламнал силен пожар, който бе заварил неподготвена жертвата, но нямаше обяснение защо бе избухнал огънят. Ако друг кораб бе помогнал за потушаването на пламъците, трупът нямаше да бъде оставен на „Джени IV“. Нямаше логика.

— Върни се на твоята лодка — каза Мърсър на Джери. — Трябва ми фенерче и брадва.

Джери облекчено прескочи на „Танцуваща по вълните“, взе нещата, подаде му ги и неспокойно се облегна на планшира. Мърсър продължи разследването си.

— Не мислиш ли, че трябва да изчакаме бреговата охрана?

Напомнянето на Хауард бе основателно, но нещо около пожара безпокоеше Мърсър и той нямаше намерение да чака властите да го открият.

— Ей сега ще дойда.

Няколко стъпала водеха към кабината с щурвала. Вратата до тях беше за пространството под палубата. Лоцманската кабина не беше засегната толкова много от огъня, колкото долната палуба, затова Мърсър се приближи до вратата, водеща надолу, и се опита да я отвори. Дървото беше изкривено от топлината и заяде. Мърсър замахна с брадвата няколко пъти и вратата се разцепи на трески. Половината се сгромоляса на палубата.