Джак Брул - Хаос

Като накуцваше, защото отново беше ударил раненото си коляно, той отиде до изхода и го освети. Гранатите бяха разрушили гредата, крепила тавана половин век. Пукнатините се разширяваха пред очите му. Парче с размерите на наковалня беше паднало на земята. Мърсър погледна към Кали, като лежеше зашеметена, може би ранена или дори по-лошо, и хукна към главната шахта.

— Трябва да ми повярваш, Владимир, в интерес на нашите две страни е случаят да не се представя като терористична атака — каза президентът на Съединените щати, като едва прикри раздразнението си, и се заслуша в отговора на руския си колега. — Не може ли да го обявите за злополука и да изглеждате компетентни, или ще признаете, че е било терористичен акт и ще окуражите други фанатици?

Айра Ласко и Джон Клайншмит, прекият му началник, слушаха думите на американския президент, седнали на канапето в средата на Овалния кабинет. Като съветник по националната сигурност, Клайншмит имаше непосредствен денонощен достъп до президента и преди час го беше информирал за разкритията на Филип Мърсър. Геологът неведнъж беше спасявал администрацията, затова когато молеше президента да се намеси, бившият сенатор от Охайо обикновено се съгласяваше.

— Нищо подобно — каза президентът в отговор на руснака. — Един самолет, врязал се в небостъргач, може да е инцидент, но три в един ден и четвърти, паднал в Пенсилвания, и всичко това предавано на живо по телевизията, не е нещо, което може да се престориш, че не се случва. Положението в Новоросийск е различно и ви дава друга възможност… Вече говорихме по този въпрос. Това е война, Владимир, и всеки път, когато те победят, още няколко бойци се включват в редиците им. Подобен удар ще вдъхнови стотици, може би хиляди, да продължат борбата срещу нас… Какво? Не, няма значение. Ако усетят, че каспийският нефт е заплаха, те ще го спрат. Какъв по-добър начин да използваш група хлапаци с промити мозъци, които мислят, че ще отидат в рая, докато си седиш и говориш колко ужасно е, че малка част от населението им мрази Запада толкова много. Да, сега ти си със Запада, независимо дали ти харесва, или не.

Президентът направи груб жест с ръка, сякаш мастурбираше, докато слушаше дългия отговор на лидера на Русия.

— Точно така. Григорий Попов. — Американският президент се усмихна за пръв път, откакто беше започнал разговорът. — Имам двеста помощници и съветници. Не познавам и половината и не мисля, че и ти познаваш твоите. Но от надежден източник знам, че тъкмо Попов е дал плутония в ръцете на атентаторите. Нямам представа защо не е бил взривен, но знаем, че в момента Попов е там, макар да трябваше да се срещне с член на моя персонал на петстотин мили на север… Искам да изпратиш в Новоросийск доверен човек да разбере какви ги върши Попов. Ако е случайно съвпадение, хубаво, дължа ти лично извинение, но ако съм прав и той претърсва пристанището за изчезналите варели, докато всички останали се опитват да координират усилията си да помогнат, ще разбереш, че не греша. — Гласът на президента стана по-плътен и придоби познатия приятелски тембър, който въздействаше върху всеки слушател. Проучванията на общественото мнение бяха поя казали, че тъкмо този тон му е спечелил десет точки на изборите. — Владимир, изправен си пред национална трагедия, която може да подпали световна война, ако не подходиш към случая както трябва. Имаш пълната подкрепа на Съединените щати, но трябва да вземеш правилното решение. Не доставяй на тия мръсници удоволствието да твърдят, че победата е тяхна. Отнеми им я и спести на нациите ни много по-трудна борба в бъдеще. Става въпрос не само за петрол и власт, но и за сърца и умове. — Той отново млъкна. Красивото му лице беше безизразно. — Благодаря.

— Е? — попита Джон Клайншмит веднага щом президентът затвори.

— Каза, че ще си помисли.

— Не разполага с този лукс — отбеляза Айра. — След един-два часа по интернет ще се разпространи, че терористи са взривили пристанището и са спрели притока на петрол от Казахстан.

Президентът го погледна.

— Поставихме го в трудно положение. Поискахме да излъже народа си за най-големия терористичен акт след единадесети септември и в същото време му казахме, че може да е замесен един от най-доверените му съветници.

— Вие какво бихте направили, господин президент?

— Би ми се искало да изляза чист и да оставя нещата да се подредят сами, но нашият уважаван руски колегат е много по-прагматичен от мен. Инстинктът ми подсказва, че ще се съгласи с нашия сценарий, но в подбран от него момент ще поиска услуга за услуга.