Джак Брул - 700 метра под земята

Мърсър четеше съобщението с нарастващ интерес. Разработките им, изглежда, наистина бяха революционни и при определени обстоятелства вероятно можеха да се категоризират като нещо, което по-добре да не излиза на бял свят. Това удължаваше значително списъка на заподозрените.

Разказът на Уоц за проучванията на Ейб върху „мостра 681“ съвпадаше с малкото, което Мърсър бе научил за електромагнитните свойства на странния кристал. Като биолог Уоц не бе особено конкретен в подробностите, но според него Ейб вярвал, че минералът може да помогне за отразяването на дълбоко проникващите космически лъчи и така да помогне на учените да извършват изследвания под земята, без върху тях да оказват въздействие странични фактори. Подобни проучвания досега се провеждали само в много дълбоките мини на Южна Африка. Ейб смятал, че минералът ще намали значително средствата, харчени в областта на експерименталната климатология и космология.

Мърсър си помисли, че Ейб и Тюнис са пропуснали нещо много по-важно от ползата за изследването на климатичните промени, въпреки че това бе по специалността на Сюзан Тюнис. Ако бе възможно да се възпроизведат свойствата на мостра 681 в лабораторни условия, това щеше да помогне за решаването на един от проблемите, свързани с продуктите на микроелектрониката — платките са подложени на постоянни бомбардировки на космически лъчения и всеки удар увеличава опасността от блокиране на веригите. При един полет през 2008 на „Кантас“ от Сингапур се бе наложило аварийно кацане, след като поредица резки снижавания на височината предизвикали сериозни здравни проблеми у много от пътниците. Следователите стигнали до заключението, че най-вероятно космическите лъчи са оказали въздействие върху трансфера на данни от един вътрешен системен компютър, което довело до загубата на височина. Комуникационни и други сателити също често страдат от постоянния дъжд свръхзаредени микрочастици, сипещи се от космоса. Един защитен екран, който не добавя съществено тегло, би бил божи дар за всички тези клонове на електрониката. Дори компютрите на повърхността нерядко страдат от подобни проблеми и загуба на данни.

Не на последно място бяха, разбира се, и слънчевите изригвания, поразяващи цели електрически мрежи, както бе станало в Квебек през 1989. Защитата на енергоизточници от подобни бури беше скъпо и все още не напълно ефикасно начинание.

На всичко отгоре лекарите смятаха космическото лъчение за виновно при голям брой злокачествени заболявания, когато поразяват ДНК в момента на репликация. Земното магнитно поле по правило блокира повечето космически лъчи, но все пак преминават достатъчно, за да предизвикат значимо увеличение на раковите заболявания.

Обяснимо бе, че Тюнис и Джейкъбс са използвали свойствата на минерала, за да придвижат напред проучванията си в областта на климатологията и прогнозирането на времето, но те пропускаха истинския потенциал на находката, предизвикала интереса на Хърбърт Хувър.

Обявиха полета на Мърсър. Той прибра таблета и се опита да се свърже с агент Хепбърн. Нейт Лоуъл, нейният партньор неандерталец, този път не вдигна телефона и вместо това го посрещна гласова поща. Мърсър остави кратко съобщение за интересно развитие на нещата, пожела на Хепбърн бързо възстановяване и добави, че ще ѝ позвъни по-късно. Опита се да я открие и чрез регистратурата на университетската болница „Джордж Вашингтон“, но те не можеха нито да потвърдят, нито да отрекат, че имат пациент на име Кели Хепбърн.

След това позвъни у дома. Джордан отговори на второто позвъняване:

— Свързахте се с дома на Филип Мърсър.

— Обадете се на полицията — каза Мърсър. — В дома ми има непозната жена, която непрестанно вдига телефона.

— Мърсър! — извика тя. — Безпокоях се за теб. Добре ли си?

— Чудесно. Уморен, но всичко е наред. Как се справяте там?

— Скучно е без теб. Ръката ми е по-добре и има някои неща, които искам да опитам с нея.

— Сериозно? Какво например? — попита той, сякаш не разбираше накъде бие разговорът. За негова изненада и огромно удоволствие Джордан му описа някои вълнуващи еротични сцени, в които смяташе да участват и двамата.

— Имаш ли да добавиш нещо? — попита накрая с дрезгав смях.

— Не. Мисля, че покри най-важните неща, даже мина отвъд границите им.

— Значи се прибираш?

— Точно така. Но трябва да се отбия до Бомбай.

— Защо? — попита тя, опитвайки се да скрие разочарованието си.