Джак Брул - 700 метра под земята

— Почакай малко…

— Преди да кажеш каквото и да било — прекъсна я Мърсър, — разбери, аз не подлагам на съмнение вярата ти в глобалното затопляне и климатичните промени, нито в нарушенията на климата или както още решиш да го наричаш. Имаш право да вярваш в каквото поискаш. Това, което не ми се нрави, е как някои хора се опитват да четат евангелието по свой начин, да произнасят полуистини и да крият каквото не им е угодно.

Джордан си пое дъх преди да отговори:

— Да твърдиш, че вярваш в промените на климата, е като да кажеш, че вярваш в еволюцията или че пушенето предизвиква рак. Това са научни факти.

— Съвършено вярно — съгласи се Мърсър. — Вярата, за която говорех, излиза на сцената, когато учените се опитват да предскажат как ще изглежда Земята след сто години. Еволюционните биолози не екстраполират бъдещето от вкаменелостите, за да убедят обществеността, че знаят как ще се промени обикновената катерица през следващите сто години. Но повечето научни активисти се опитват да го правят с климата. И всеки достатъчно кадърен онколог ще ти каже, че те не знаят по какъв начин точно тютюневият дим предизвиква пораждането на ракови клетки, а само че това става. Земята се затопля още от Викторианската епоха. Това е факт. Как и защо са въпроси, които трябва да бъдат дискутирани, какво ще последва в бъдеще е равносилно на гадаене, а в гадателството има твърде малко наука. Чиста околна среда, използване на по-малко органични горива, спасяване на горите и намаляване общия разход на енергия са благородни и полезни каузи, но хората не бива да бъдат обвинявани или плашени, че не искат да се придържат към тях. Нито да бъдат лъгани. Някои смятат, че като разпространяват мрачни сценарии за бъдещето, ще сплашат несъгласните, но само се залъгват и в края на краищата забавят или отлагат осъществяването на далеч по-важни задачи.

Изглежда, думите му най-сетне започваха да проникват в съзнанието ѝ, защото на лицето ѝ се появи съмнение.

— Добре — каза тя с поугаснал плам и вдигна ръка. — Защо не поговорим за нещо не толкова предизвикателно, като да речем Близкия изток или абортите?

Той се засмя.

— Извинявай. Понякога, когато усетя, че вместо наука хората се опитват да ми пробутват търговска марка, доста се паля.

За известно време се възцари тишина. После Джордан се подсмихна и попита:

— И така… мостра 681?

— Да — каза Мърсър. — Да се върнем към горещата тема. Библиотеката „Хувър“. Надявам се, че ще намерим там нещо, което ще ни помогне да разберем какво всъщност става и вероятно да спасим още невинни.

— Сигурен ли си, че никога не си чувал за такава мостра?

— Да. Прилича ми на каталожен номер от минерална колекция, но не и на научно описание. Предполагам че стои на някоя прашна лавица, напъхана някъде между 680 и 682.

— Някакви идеи как Ейб се е сдобил с нея?

— Никакви. Може да я е заел, той или колежът „Харт“. Може да е нещо, което носи от „Карнеги“ или „Пен“. По дяволите, може дори да го е купил на някоя гаражна разпродажба преди седмица. Агент Хепбърн се опитва да изкара съдебно разпореждане, за да надникнем в компютрите им. Утре ще я помоля да се поразтърси и около тази мостра 681. Може да се окаже в списъка със задачи на доктор Тюнис. А след това тя е повикала Ейб, за да ѝ помага.

— Предполагам, че няма смисъл да спекулираме напразно, нали? — попита Джордан, потисната от липсата на допълнителна информация.

— Едва започваме — увери я Мърсър. — Това е проблемът с интернет. Хората днес са свикнали да намират отговори на въпросите си с едно натискане на копчето. Не бива да се обезкуражаваме от самото начало. Твърде рано е.

Тя се засмя отново.

— Като си помисля какво е било преди имейлите! Хората са пишели дълги писма. А сега сто и четирийсет букви са твърде много и човек рядко поглежда отвъд темата на писмото.

— Когато бях в училище, все още си пишехме бележки и единственият телефон, който имахме висеше на стената в кухнята. — Мърсър я погледна замислено и продължи: — Предполагам, не е необходимо да ти напомням, че съм израсъл в Средните векове… и смятам с това да обявим край на дискусията.

Джордан стана от дивана и го пресрещна в средата на стаята. Очите ѝ гледаха с нежност. Тя го докосна със здравата си ръка по рамото.

— Искам да ти благодаря, че ме взе тук. Ейб ми говореше за теб и сега разбирам защо си му направил такова впечатление. — Обърна се да се върне в леглото, но спря и го погледна още веднъж. Този път бе повдигнала предизвикателно устни. — Повярвай ми, сигурна съм, че някъде има момичета, които още пазят бележките, които си им пращал, и биха искали каквото и да си писал в тях да е истина.