Джак Брул - 700 метра под земята

Тя се наведе за миг над таблета.

— Намира се в Уест Бранч, Айова. Това е по-близо до град Айова, отколкото до Девънпорт — ако ни помага въобще с нещо.

— Познанията ми по география за Айова са доста ограничени, така че ще приема думите ти за верни. Някаква информация за връзка?

— Имам телефонен номер и имейл адрес. Как искаш да подхванеш това?

От самото начало Мърсър бе подозирал, че случаят има връзка с научните изследвания, които са правили Тюнис и Джейкъбс, и не беше изненадан, че тя търси неговия съвет за начина на работа.

— Ще се обадим сутринта и ще попитаме дали знаят нещо за геологична мостра 681, която Хувър е намерил или притежавал в някой момент от живота си.

— Само това?

— Все отнякъде трябва да започнем — отвърна той.

— Нека твоите хора се опитат да измъкнат информация от компютрите в университета за експеримента, който са готвели в Минесота.

Тя поклати глава.

— Дори и да ми отделят повече хора, и в двата университета цари паника, което означава, че управите им ще възразяват срещу всяка подобна намеса. Нито една администрация не би ни позволила да влезем в градчетата без заповед и без преди това да ни срещне с адвокатите си. Ще ни трябват съдебни разпоредби, за да погледнем в компютрите им, а в момента страдаме от недостиг на склонни да ни окажат помощ съдии.

— Проклетата конституция — подхвърли насмешливо Мърсър.

Хепбърн разпери безпомощно ръце.

— Виж, аз съм най-обикновен служител. Дори съм се клела да я защитавам. Но ме е яд, когато други я използват, за да си прикриват задниците, вместо да защитават правата. Тези колежански адвокати повече се боят, че може някой татко да ги съди, отколкото да се разкрие самоличността на убийците.

Мърсър не можеше да възрази на това.

— В такъв случай ще е по-добре аз да се обадя в библиотеката. По-добре цивилен да прояви интерес.

Кели очевидно не харесваше идеята, но беше наясно, че засега е най-доброто, което могат да направят, и затова кимна.

— Все пак нашите хора са успели да накарат няколко души да дадат неофициални изявления — продължи тя. — Доктор Тюнис е била климатолог и изглежда експериментът, който са подготвяли с Ейб Джейкъбс, има за цел да обори някои табута в тази сфера. Един от разпитваните казал, че ако се окажели прави за нещо, Ал Гор трябвало да върне Нобеловата си награда. Не зная какво може да означава това и дали е добро и лошо за промяната на климата.

Мърсър се постара да не завърти очи. Като геолог с опит той смяташе, че ако някой твърди, че е открил нови тенденции в земната система, особено отнасящи се до нещо толкова хаотично като климата, след като разполага с не повече от един-два века достоверна информация, най-вероятно се самозалъгва — и което е по-лошо, залъгва и другите.

— Това е емоционална тема за мнозина — поде той предпазливо — и за проучването ѝ се отделят милиарди, така че университетите се стараят да са благоразумни. Ти продължавай да дълбаеш в тази насока, но аз се надявам, че ако изровим нещо, то ще е в библиотеката на Хувър.

Агент Хепбърн довърши сандвича и уискито и попита:

— По кое време ще им се обадиш?

— Те са час след нас, така че в десет и трийсет наше време.

— Ще съм тук да чуя разговора. Искаш ли нещо за сутринта? Понички? Кифли?

— Шоколадови понички — обади се развълнувано Хари.

— Нищо — отсече Мърсър. — Нищо, благодаря.

— Аз ще я изпратя — предложи Хари и посегна към сакото си и каишката на Драг. Мърсър знаеше, че ще продължи да настоява да получи понички. Беше успял да ограничи малко злоупотребата на Хари с цигари, но не и да спре стария си приятел от твърдото му намерение някой ден да изпадне в хипергликемична кома.

— Здрасти — каза Джордан Уейсман секунди след като Хари излезе от библиотеката. Беше облякла една от блузите на Мърсър с надпис от „Пен“. Стигаше ѝ едва до средата на бедрата. Вероятно се бе събудила само преди минути, защото косата ѝ бе завързана на опашка и бе успяла да си измие очите. Превръзката на ръката притискаше едната гърда и почти бе извадила другата на показ и Мърсър трябваше да положи усилия да не гледа нататък.

— Здравей — отвърна той. — Как си?

— По-добре, благодаря. Все още съм уморена, но останалото е в норма.

— Имаш леко зомбиран вид — пошегува се Мърсър. — Искаш ли да ти донеса нещо?

— Жадна съм. Да имаш джинджифилов ейл?

— Имам колкото искаш, но не казвай на Хари, че съм ровил в запасите му. — Мърсър мина зад бара, а Джордан се настани на едно от столчетата.