Джак Брул - 700 метра под земята

— Един последен въпрос — каза тя. — Каква е връзката ви с Джордан Уейсман?

— Връзка? Няма никаква връзка. Тя беше в беда. Спасих я и сега спи в дома ми. Край на историята.

— Какво ще прави оттук нататък?

— Не е моя работа. Обадете ми се утре и ако е в състояние да ви отговаря, питайте нея. — Надяваше се, че любопитството на Хепбърн по въпроса е по-скоро лично, отколкото професионално. Поднесе ѝ плика с документите сякаш е букет. — И не казвайте, че не съм ви дал нищо, агент Хепбърн.

— Утре ще се свържа с вас, доктор Мърсър. — Тя стисна ръката му — бързо и силно — и излезе, като се потупваше по крака с плика. Мърсър чу, че Хари ѝ подвиква нещо, но външната врата се хлопна след секунди.

Мърсър срещна Хари и Драг на витата стълба, където двамата водеха юнашка битка. Мудното пристъпване на Драг бе нещо, с което Мърсър отдавна бе свикнал. Беше малко загрижен за Хари, но после си спомни, че бе заварил стареца да танцува, когато се беше прибрал. Дъртият копелдак не бе пострадал при нападението. Даже се беше извихрил на танците.

— Каква нощ — въздъхна Уайт.

— Прав си — отвърна Мърсър.

— Секси мацка в спалнята ти, още една в кабинета, а ти ще трябва да спиш с едно пърдящо псе, дето се влачи по килима.

Мърсър се засмя.

— Знаеш ли, щеше ми се да харесвах поне един от приятелите си. Само един и нищо повече. За повече не моля. Ще се видим утре.

Хари тръгна към балкона на библиотеката. Драг последва Мърсър към неговата спалня на третия етаж.

— Проклет предател си ти — подвикна му ревниво Хари. — И да знаеш, оставаш само на суха храна до края на седмицата.

Драг може да не разбираше думите, но познаваше тона. Завъртя се чевръсто на стъпалото, като забърса стълбата с опашка, и се затича покорно след истинския си господар.

Когато на следващата сутрин Джордан се събуди, Мърсър седеше до леглото ѝ. Тя отвори очи и за миг в тях се изписа цяла гама от чувства, преди да се присвият от болка. Мърсър свали влажния компрес от челото ѝ и го накисна в купичката със студена вода. После го изстиска и пак го сложи внимателно върху горещото ѝ чело.

— Ако до час температурата ти не спадне, отиваш при чичо доктор.

Тя се надигна с мъка. Косата ѝ бе разпиляна. Той ѝ даде вода и тя пи жадно, после се закашля и заговори с дрезгав глас като след тридневен гуляй в казино:

— За първи път в живота си не смятам да споря.

— Как си?

— Все едно съм труп. Защо имам температура?

— Травма и шок — обясни той. — Тялото ти не знае как да се бори с тях, а стандартната реакция е температура. Виждал съм го. Ще мине, но ще стане по-бързо, ако гълташ лекарства. Как ти е ръката?

Тя я размърда, без да помисли, и присви устни.

— Боли ме, но не е толкова зле, колкото беше. Защо си толкова мил с мен? Та ти дори не ме познаваш.

Той ѝ се усмихна.

— Първо, защото имаш нужда от помощ, а други доброволци нямаше, така че отговорността падна върху мен. Освен това си приятелка на Ейб… и това те слага в отбора на добрите, така че съм длъжен да ти помагам. И накрая защото с Ейб се познавате от доста време и се надявах да имаш някаква дори най-малка представа над какво е работил. Трябва да разбера какво го е поставило на мерника на убийците. — На лицето ѝ се изписа смущение, най-вече защото не знаеше какво да отговори на последното.

— Не се безпокой — продължи той. — Ще го обсъдим, когато се почувстваш по-добре. Не ми се искаше да ти струпвам толкова много неща на главата, но една агентка на ФБР е тук и също иска да поговори с теб.

— ФБР? — Джордан очевидно нямаше никакъв спомен от събитията снощи. — Какво искат от мен?

Кели Хепбърн, изглежда, бе подслушвала разговора им отвън, вероятно за да се увери, че Мърсър няма да каже нещо, което да повлияе на изявлението ѝ. Надникна и каза:

— Джордан, имам нужда от потвърждение на разказа, който чухме снощи от доктор Мърсър. Аз съм специален агент Кели Хепбърн.

Показа си значката и влезе. Мърсър ѝ отстъпи мястото си. Преди няколко минути Хари му бе съобщил, че Джордан се буди. Саймънс, един от командосите, когото Хепбърн бе оставила за охрана през нощта, ѝ бе предал същата информация по радиото и Кели Хепбърн почука на вратата на Мърсър само след двайсет секунди. Беше се постарала двамата ѝ свидетели да прекарат заедно колкото се може по-малко време.

Мърсър бе забелязал, че тази сутрин Хепбърн е с по-женствен тоалет и дори е сменила памучната си риза с копринена. Не си личеше да се е гримирала, но носеше обици и обувките ѝ вероятно бяха най-добрите от колекцията в гардероба ѝ. Ала въпреки това здрависването ѝ бе останало хладно, също като предната вечер, и очите ѝ се задържаха върху лицето му точно толкова, колкото изисква етикетът. Предположи, че се е облякла така заради някого в офиса — или за момчетата в колата отвън. Тъй като нямаше и следа от Нейт Лоуъл, можеше да зачеркне поне партньора ѝ от този списък.