Джак Брул - 700 метра под земята

Седяха в остъклена стая близо до платформата на асансьора, където някога се бяха намирали служебните помещения на мината.

Фелдшерката напръска раната на Мърсър със спрей и той трепна.

— Мисля, че това вече го обсъдихме. Аз открих труповете и шофьорът потвърди, че му взех багера. Бил…

— Гундерсон.

— Точно така. Гундерсон. Видяхте с очите си дупките от куршуми в прозорците на машината. Това е достатъчно, за да потвърди, че нападателите се опитваха да ме спрат, нали?

Джерард не отговори. Въпреки това Мърсър продължи:

— Проследих ги от галерията на научния екип и единственият начин да стигна с тях на повърхността бе да увисна под асансьорната клетка.

Детективът вдигна глава от бележника и смени темата.

— Но как стана така, че се озова там в точния момент?

— В точния момент? — Мърсър не можеше да повярва, че полицаят ще използва толкова идиотска фраза.

— Ами веднага след като нападателите са убили онези шестима учени долу.

— Ейбрахам Джейкъбс пристигна по-рано днес. Предполагам, че той е бил главната им цел. — Мърсър спря и се замисли. — Поправка. Той и другите са само косвени жертви. Това, което отнесоха в раницата, е било главната им цел.

— Някаква идея какво може да има в нея?

— Абсолютно никаква — отвърна Мърсър. После кимна с благодарност на жената, която тъкмо бе свършила с превръзката му на рамото.

— Кога последно ви правиха инжекция за тетанус? — попита тя, докато затваряше чантата си.

— Преди две години, така че всичко е наред.

— Добре, почистих раните и ви направих повърхностен антибиотик. Ако забележите белези за инфектиране — зачервяване или повишена секреция, или ви втресе, потърсете лекарска помощ.

— Ще го направя. Благодаря ви. — Мърсър насочи вниманието си към детектив Джерард. — Едва ли ще е трудно да установите какво са откраднали, ако прегледате компютрите. Вероятно има подробно описание на това, с което са се занимавали учените.

— Вашият приятел Ейбрахам Джейкъбс ли командваше парада?

— Не. Той само помагаше. Шеф на научния екип беше Сюзан Тюнис. Мисля, че е доктор по химия, или атмосферни взаимодействия, нещо от този род. Доколкото разбрах, Ейб беше само съветник.

— А ти защо последва нападателите?

Разумен въпрос, който Мърсър не си бе задавал от години, защото това не бе първият случай, при който се изправяше срещу въоръжени мъже. Ни най-малко.

— Защо ги последвах ли? — повтори той. — Защото ако не го бях направил, никой нямаше да го направи.

— Ти за герой ли се мислиш, или какво? — попита насмешливо полицаят, с типичното раздразнение на служител, чиито функции са били иззети от някакъв цивилен.

Мърсър нямаше желание да влиза в спор с него и затова преглътна хапливия си отговор и предпочете да заобиколи истината:

— Не, полицай, но когато видях труповете на онези хора и на моя приятел, за няколко минути изгубих способността си да разсъждавам трезво.

Джерард кимна, очевидно удовлетворен от отговора.

— Нека те попитам нещо друго. Мислиш ли, че това е терористична атака?

— Има ли значение мнението ми? Седем души са убити долу с автоматично оръжие. ФБР с готовност ще го кръсти тероризъм, за да може да погне нападателите. Предполагам, че ще се включат и разни други трибуквени организации, отговарящи за националната сигурност. Задавате ми тези въпроси само защото федералните още не са се дотътрили тук, а като дойдат, ще трябва да чакат голямото началство от столицата. Но ето какво ще ви кажа, детектив Джерард. Тези типове бяха тук заради нещо, което Ейб е донесъл със себе си тази сутрин, и избиха всички свидетели. И пак ще повторя: нямам никаква представа какво може да е това, нито над какво са работили в лабораторията. — Мърсър си пое дъх. — Приключихме ли?

Джерард затвори бележника и го прибра във вътрешния си джоб. Продължи обаче да си играе с химикалката.

— Прав си за федералните. Аз само наглеждам сцената на престъплението, докато се появят. Хората, които слязоха долу, имат същата задача. Не могат да пипат нищо.

— Ядосан ли сте? — попита Мърсър.

— Веднага щом ми се обадиха и ми казаха, че е стреляно с автомати, знаех, че ще съм само момче от поддържащия екип и нищо повече.

Мърсър бе склонен да прояви съчувствие.

— През годините съм работил доста с федералните. Когато си насаме с тях са готини хора. Ала изправят ли се отсреща като бюрократична институция, играта загрубява.

Джерард изсумтя.

— Точно така е. Не каза ли, че си минен инженер? Как тогава си се забърквал с ФБР?