Джак Брул - 700 метра под земята

Обувките им не издаваха почти никакъв звук. Те прекосиха тичешком просторното помещение и изчезнаха зад редицата колони. Мърсър се измъкна от импровизираното си скривалище и закрачи предпазливо в мрака. Не смееше да включи челника си. Доближи безшумно мястото, където се бяха появили мъжете, като внимаваше всеки път да стъпва върху солидна повърхност. Когато стигна входа, виждаше малко по-добре благодарение на разсеяната светлина, идеща откъм дъното. Тръгна по късия коридор, който извиваше вляво, после надясно и пак наляво. След всеки завой светлината ставаше по-силна.

Влезе в овална камера с три ярки жълтеникави лампи, разположени върху триножници. Едната бе прекатурена, но въпреки това продължаваше да озарява част от ужасната сцена. Светлината ѝ се отразяваше от голямото петно кръв на пода, лъщящо като червило.

Другите лампи допълваха картината. Шестима души бяха обитавали помещението допреди малко. Четирима мъже и две жени. Една от жените бе по-близо до прекатурената лампа и тъкмо кръвта от шията ѝ бе образувала голямата локва. Ако се съдеше по следите около нея, жената се бе мятала конвулсивно, докато кръвта бе напускала на пулсации тялото ѝ. Втората жена бе простреляна с няколко куршума в гърдите и трупът ѝ бе проснат по гръб върху масата с компютри и научно оборудване, а краката ѝ висяха над пода.

Съдбата не бе по-благосклонна към мъжете. Двама, изглежда, бяха застреляни в гръб, вероятно в началото, когато стрелците бяха проникнали в галерията. Трети, изглежда, се бе опитал да избяга, но куршуми го бяха застигнали в бедрото, хълбока и гърдите, за да го повалят върху раклата с газови бутилки.

Четвъртата жертва беше Ейб Джейкъбс. Навярно бе понечил да прикрие с тяло една от жените. Гърдите му бяха кървава каша, гъстата му брада — извор на гордост — също бе окървавена и приличаше на въ̀лна с ръждиви петна.

В средата на стаята имаше купчина разбити стъкла. От купчината стърчаха тръби, свързани със смесителен прибор, към който бяха включени няколко от газовите бутилки. Останки от приборите, които шестимата бяха използвали за опитите си. Наблизо бе паднала метална кутия със зейнал капак, за чието предназначение Мърсър можеше само да гадае.

Мърсър видя всичко това само с един бърз поглед. Изтича при Ейб, клекна и улови ръката на стария си приятел, но всичко бе напразно. Ейб вероятно бе издъхнал още преди тялото му да падне на пода.

Мърсър очакваше сълзи, но очите му останаха сухи. Вместо това го изпълни нажежен гняв, който се събра на топка в стомаха му. Той се изправи и бързо огледа останалите. Ако имаше и най-малък шанс да помогне на някой от тях, би останал, за да го превърже и да го ободри, но нямаше нищо, което би могъл да направи за тези хора.

Тръгна към изхода, с лепнещи от кръвта ръце, и забърза по една от главните галерии. Челникът осветяваше едва на няколко крачки напред и мракът отвъд озарения кръг бе непознат свят на подскачащи сенки, където можеха да се спотайват въоръжените нападатели. Мърсър погледна тавана и установи, че учените са прокарали лампи от главната мрежа към тяхната галерия. Те не бяха привикнали към тъмнината миньори и бяха държали да има повече светлина.

Нападателите бяха счупили крушките, което подсказа на Мърсър, че най-вероятно са се върнали по същия път, използвайки топлинните следи на все още нагорещените жички като пътеуказатели.

Колкото до топлината… той носеше дебели дрехи, които задържаха топлината на тялото му, и командосите не биха могли да го забележат, докато не се приближи съвсем до тях.

Качи се на сегуея, наведе се напред и подкара нестабилната двуколесна платформа доста по-бързо, отколкото ако се бе затичал из галериите. Вятърът, който го удряше в лицето, му подсказваше, че поддържа доста добра скорост.

Сега всичко опираше до точно изчисление на скорост и разстояние. Колко бързо щяха да се движат нападателите, ако не искаха да вдигат шум? Най-вероятно с ускорена крачка. Което означаваше, че почти ще тичат и ще ги забавят единствено неудобните очила за нощно виждане. Приблизително седем минути за миля. Имаха двеминутна преднина още преди Мърсър да огледа Ейб и останалите. Още една изгубена минута.

Сметката бе обезкуражаваща. Не би могъл да ги настигне. Единствената му надежда бе, че ще се забавят, докато се качват в асансьора.

Най-сетне забеляза светлини отпред. На това ниво районът около асансьорната шахта бе издълбан в голяма пещера, с пътища, водещи в различни посоки към скалните пластове, платформи и канали за товарене и пренасяне на изкопаната руда. Централната платформа пред лифта бе висока три етажа, поддържана от множество метални подпори, между които се виеха тръби и кабели. Имаше твърде много лампи, за да могат командосите да ги изпочупят, и затова не си бяха направили труда.