Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Хейзън вдигна палец към останалите и даде знак на Лефти да продължи.

Кучетата вече ръмжаха по-силно — дълбоки, гърлени звуци, от които косъмчетата и на врата на Хейзън настръхваха. Нямаше да могат да изненадат Макфелти, но може би това не бе чак толкова лошо. Ръмженето бе достатъчно да накара дори Рамбо да хвърли оръжията си.

След вратата тунелът се разширяваше в пещера. Кучетата душеха възбудени и теглеха Лефти напред. Хейзън даде знак на групата зад него да изчака. След това той и Раскович се пръснаха наляво и надясно с готови за стрелба пушки и огледаха помещението в инфрачервена светлина.

Бинго: гнездото на контрабандистите на алкохол. Стара маса, угарки от свещи, очукани фенери, счупени чинии и бутилки. В далечния край казанът още се издигаше в червеникавата мъгла — достатъчно голям, за да се свари в него и кон. Толкова голям, че навярно е бил внесен на части и заварен наместо — нищо чудно, че в последствие не е бил изкаран.

След като Хейзън се увери, че помещението е празно, махна с ръка и на останалите да дойдат, след което приближи казана. Във въздуха още се усещаше слаб мирис на дим, смесен с друга, по-неприятна миризма. Той се наведе над казана и погледна вътре. На дъното му имаше нещо — малко и с неясни заради очилата очертания.

Беше човешко ухо.

Обърна се, изпитваше тръпка на удовлетворение, примесено с отвращение.

— Никой да не пипа нищо.

Хейзън продължи да изследва пещерата. В един миг си помисли, че това бе краят на пещерите, които бяха празни, и Макфелти вече е избягал. Но после видя ниската арка в странична стена, едва забележимо сиво петно в по-плътния мрак.

— Изглежда има друго помещение натам — посочи той. — Да вървим. Лефти, води кучетата.

Минаха през ниската арка към следващата пещера. Очевидно някога е била боклукчийската яма на контрабандистите. Още бе пълна с разлагаща се смет, строшени бутилки, парчета хартия, празни консервни кутии и всякакви други боклуци, сметени към едната стена. Той спря. Помещението бе хладно и в още по-хладните ниши забеляза по-скорошни хранителни припаси. Своего рода килер. Насочи светлината, за да разкрие чувалчета със захар, овесени ядки, боб, торби с картофен чипс и други снаксове, самуни хляб, пакети с говеждо, буркани с масло. Имаше и сноп свещи, големи кутии кибрит, строшен фенер. В дъното купчина изхвърлени торби, опаковки, консервни кутии и угарки от свещи показваха, че Макфелти бе прекарал тук учудващо дълго време.

Като продължи да оглежда през очилата, Хейзън забеляза, че проходът продължаваше и водеше към нова пещера. Макфелти, ако изобщо бе тук, сигурно бе чул приближаването им и трябваше да е там, може би с готово за стрелба оръжие, за да ги изненада.

Сложи ръка върху лявото рамо на Лефти и заговори на ухото му:

— Пусни кучетата да проверят следващото помещение. Могат ли да го направят?

— Разбира се.

Шериф Хейзън разположи хората си около отвора на прохода, готови да заловят всеки, който излезе. След това кимна на Лефти.

Лефти разкопча карабинерите от каишките им и отстъпи назад.

— Щурм, Дранг. Претърсете.

Животните полетяха мигновено и изчезнаха в мрака. Хейзън приклекна до входа с готова за стрелба пушка. Чуваше кучетата в съседното помещение — ръмжаха, душеха, облизваха мокрите си муцуни. Минаха няколко секунди. Звуците ставаха все по-слаби.

— Извикай ги да се върнат — нареди Хейзън.

Лефти подсвирна тихо.

— Щурм, Дранг. Върни се.

Още душене и ръмжене.

— Щурм! Дранг! Върни се!

Кучетата се върнаха неохотно. През очилата изглеждаха като кучетата от ада.

Хейзън вече бе убеден, че Макфелти бе избягал. И въпреки всичко, не бяха на пълна загуба; даже обратното. Намериха сума физически улики, за да докажат, че е бил в пещерата и да го свържат с престъпленията: пръстови отпечатъци, ДНК. Несъмнено и ухото на. Стот бе страхотна находка, само заради него си струваше да слязат тук. С тези доказателства срещу Макфелти щеше да бъде адски лесно да обвини онзи тип и да „закове“ Лавъндър.

Хейзън се изправи.

— Добре, хайде де видим какво има там.

Влязоха в третата пещера. Беше по-малка от останалите. Хейзън спря изненадан. Изглежда бе използвана за жилищно помещение, но докато оглеждаше, Хейзън се чудеше що за човек би могъл да живее там. До стената имаше легло, ръждясало и потрошено, с изтърбушен дюшек, ала то бе съвсем малко — детско легло. Над леглото бе окачена пречупена рисунка на ябълково дърво и друга — на клоун. В един ъгъл имаше няколко счупени дървени играчки, изгнили и покрити с плесен. Имаше дървена ракла, някога боядисана в яркочервено, килната настрани с извадени чекмеджета. В тях се виждаха изгнили дрехи. А в далечния си край пещерата се свиваше до тесен процеп.