Дъглас Престън - Колелото на мрака

— Продавам само за частно предназначение. Ние, както се вижда, не сме отворени за широката публика. От колко време колекционирате? Не съм се натъквал на името ви преди, а смея да твърдя, че познавам повечето в тази област.

— Не съм колекционер.

Ръката на Морин спря, докато палеше цигарата.

— Не сте колекционер? Сигурно съм ви разбрал погрешно, когато говорихме по телефона.

— Не сте ме разбрал погрешно. Излъгах.

Сега ръката замръзна напълно, димът се виеше във въздуха.

— Ще ме извините ли?

— Всъщност съм детектив. Работя частно, проследявам един откраднат предмет.

Дори въздухът в стаята сякаш замръзна.

Морин заговори хладно.

— Понеже признавате, че не сте тук в официалната си роля и понеже сте получили достъп, изтъквайки фалшиви причини, боя се, че този разговор приключи. — Той се изправи. — Приятен ден, господин Пендъргаст. Лавиния ще ви покаже изхода.

Когато се обърна да напусне стаята, Пендъргаст заговори на гърба му.

— Онази кхмерска статуя в ъгъла е от Банти Кхмар в Камбоджа, между другото. Била е открадната само преди два месеца.

Морин спря на средата на пътя си.

— Грешите. Идва от стара швейцарска колекция. Имам документи, които го доказват. С каквито впрочем разполагам за предметите от цялата си колекция.

— Притежавам снимка на точно този експонат на мястото му в храмовата стена.

Морин се провикна:

— Лавиния? Моля те, обади се на полицията и им кажи, че в къщата си имам един тип, който не желае да напусне.

— А тази шестнайсетвековна Шри Чакрасамвара и Ваджраварахи от Непал е била изнесена с фалшиво разрешително. Нищо от този вид не би могло да напусне Непал легално.

— Ще изчакаме ли полицията или вече си тръгвате?

Пендъргаст погледна часовника си.

— Ще се радвам да изчакам. — Той потупа куфарчето си. — Разполагам тук с достатъчно документи, за да подсигуря на Интерпол работа за години напред.

— Не разполагате с нищо. Всичките ми неща са законни и с внимателно проучен произход.

— Като онази чаша капала 3 3 Чаша, направена от човешки череп, принасяна в дар от богомолци на жестоките тантрически богове в Индия и Тибет. Слага се на олтара и се използва в ритуал, който предлага на боговете вино, което символизира кръвта, или тестени сладкиши във форми, напомнящи човешки очи, уши и т.н. — Б.пр. , украсена със сребро и злато? Тя е легална — защото това е модерно копие. Или се опитвате да го пробутате като оригинал?

Настъпи тишина. Магичната светлина на Венеция се процеждаше през прозорците и изпълваше великолепния салон със златно сияние.

— Когато полицията дойде, ще бъдете арестуван — каза най-после Морин.

— Да, и без съмнение ще конфискуват съдържанието на куфарчето ми — което, сигурен съм, ще намерят за свръх интересно.

— Вие сте изнудвач.

— Изнудвач? Не търся нищо. Само посочвам факти. Например, онзи дванайсетвековен Вишну със съпругите си 4 4 Класическа бронзова статуя на бог Вишну със съпругите му Шри и Сарасвати, всяка на отделен пиедестал от лотос. — Б.пр. , както се твърди от династията Пала, е също фалшификат. Щеше да ви донесе едно малко състояние, ако беше истински. Жалко, не можете да го продадете.

— Какво, по дяволите, искате?

— Абсолютно нищо.

— Идвате тук, лъжете, заплашвате ме в собствения ми дом — и не искате нищо? Хайде, Пендъргаст. Съмнявате се, че някой от тези предмети е краден? Ако е така, защо не го обсъдим като джентълмени?

— Съмнявам се, че предметът, който търся, е във вашата колекция.

Мъжът попи челото си с копринена кърпичка.

— Щом сте дошли да ме посетите, сигурно имате нещо наум, някаква молба.

— Като например?

— Представа нямам! — изригна гневно мъжът. — Искате пари? Подарък? Всеки иска нещо! Да си тръгне с нещо!

— Ами добре — каза Пендъргаст стеснително. — Щом като настоявате толкова, имам малък тибетски портрет, който бих искал да погледнете.

Морин се обърна рязко, разсипвайки пепелта от цигарата си.

— За бога, това ли е всичко? Ще погледна проклетия ви портрет. Нямаше нужда от всичките тези заплахи.

— Толкова съм доволен да го чуя. Безпокоях се, че няма да искате да съдействате.

— Казах ви , ще ви съдействам!

— Отлично. — Пендъргаст извади портрета, който бе получил от монаха и го подаде на Морин. Мъжът го разви, разгъна чифт очила и си ги сложи, след което го погледна. Миг по-късно свали очилата и го върна на Пендъргаст.

— Модерно. Няма стойност.

— Не съм тук за оценка. Вижте лицето на портрета. Този човек посещавал ли ви е?