Дъглас Престън - Вуду

Д’Агоста се размърда в стола си.

— Обезглавен? И, казвате, пръстите на ръцете и краката отрязани?

— Другите — да. Но пазачът не бил обезглавен. Намерили го плувнал в кръв, с нож в гърдите. Според вестниците, е възможно сам да се е наранил.

— Какво е било заключението? — попита Д’Агоста.

— Полицаите нахлули във Вилата и арестували няколко души, които по-късно трябвало да бъдат пуснати поради липса на доказателства. Претърсванията не показали нищо и случаите така и никога не били разрешени. Нищо определено не свързвало убийствата с Вилата, освен близостта на селището до сцените на престъпление. Историите за тромави, лишени от разум създания, с времето замрели, а съобщенията за жертвоприношения на животни се появявали сравнително рядко — Вилата сякаш се снишила с тревата. До този момент, разбира се. Но най-интересното е нещо, което успях да изровя при повторната проверка на редица други стари документи. Изглежда, че през 1901-а година семейство Строс поискало да изсече един голям северен участък от Инууд Хил, който да им открива по-добра гледка към река Хъдзън. Наели ландшафтен специалист да проектира новия парков дизайн с изискан вкус. Познайте как се е казвал! Настъпи кратка тишина.

— Да не би да е Фипс Гормли? — предположи Пендъргаст.

— Същият. А ще се опитате ли да предположите кой е служителят от отдел „Паркове“, който се е занимавал с документацията по изсичането?

— Корнелиъс Спраги. — Пендъргаст седеше във фотьойла си, приведен напред, със скръстени ръце. — И ако тези планове за изсичането на парка са се приведели в действие, нямало ли е да засегнат жителите на Вилата?

Рен кимна.

— Селището е стояло точно на пътеката. Несъмнено е щяло е да бъде разрушено.

Д’Агоста премести очи от Пендъргаст към Рен и после обратно.

— Да не би да казвате, че от Вилата са убили онези хора, за да обезкуражат семейството да осъществи по-нататъшните си планове за промяна на ландшафта?

— Или са ги убили, или са уредили да бъдат убити. Полицията така и не установила връзка. Но посланието очевидно било схванато. Защото планът за озеленяването на парка е бил изоставен.

— Нещо друго?

Рен прелисти страниците.

— В статиите се говори за „дяволски култ“ във Вилата. Членовете били безбрачни и поддържали броя си като вербували нови, обикновено бездомни и нещастни хора.

— Все по-интересно и по-интересно — промърмори Пендъргаст. Той се обърна към Д’Агоста. — Лишен от разум призрак… Не особено различен от онзи, който те е нападнал, а, Винсънт?

Д’Агоста се намръщи.

Елегантните бели ръце се разтвориха, след което отново се скръстиха, когато Пендъргаст потъна в дълбок размисъл. Някъде от дълбините на огромното имение долетя старомодното звънене на телефон.

Пендъргаст се надигна.

— Ще е полезно да се докопаме до останките на някоя от тези жертви.

Д’Агоста изсумтя.

— Гормли и Спраги по всяка вероятност са погребани в семейни парцели. Никога няма да получиш разрешение.

— Ах. Но четвъртата жертва, пазачът на семейство Строс — предполагаемото самоубийство — сигурно ще се съгласи да разкрие по-лесно своите тайни. В такъв случай ще извадим късмет. Тъй като от всички трупове, неговият най-много ни интересува.

— И защо да е така?

Пендъргаст се усмихна слабо.

— Защо ли, скъпи ми Винсънт? Ти защо мислиш?

Д’Агоста се намръщи. Беше раздразнен.

— По дяволите, Пендъргаст, главата ме боли. Не съм в настроение да си играя на Шерлок Холмс!

Изражение на обида премина за миг по лицето на агента.

— Много добре — каза той след малко. — Очебийно е. За разлика от останалите, това тяло не е било обезглавено. Било е покрито с кръв, дрехите са били разкъсани. Възможно е да е било самоубийство. И е последното намерено тяло. След като го открили, убийствата секнали. Подчертавам, че е изчезнал няколко месеца, преди да започнат убийствата — къде е бил дотогава? Живял е във Вилата, може би. — Той седна отново във фотьойла.

Д’Агоста опипа предпазливо цицината отзад на главата си.

— Какво искаш да кажеш?

— Пазачът не е бил жертва — той е бил извършителят.

Въпреки всичко Д’Агоста не можа да не изпита тръпка на възбуда.

— Продължавай.

— В големи имения като това, за което говорим, е било честа практика слугите и работниците да имат свой собствен семеен парцел, където починалите били погребвани. Ако съществува такъв парцел до лятната къща на Строс, може да намерим вътре останките на пазача.