Дъглас Престън - Вуду

Протегна ръка и дръпна една от найлоновите завеси настрана. Нищо.

Пристъпи напред, дръпна друга, след това трета. Сега полиетиленовите савани, които я заобикаляха, се люлееха лудо, сякаш гигантските скелети под тях възкръсваха за нов живот.

— Нещастник! Покажи се!

Шумолене — след което една сянка притича бързо към покривалото. Тя силно замахна напред с цилиндъра.

Нищо.

Внезапно усети, че не издържа повече и се втурна напред с вик, като удряше завесите една след друга, размахвайки бясно счупения градуиран цилиндър пред себе си, докато не се заплете в тежките найлони. След няколко минути истерията й премина, тя направи още няколко стъпки и се ослуша. Отначало единственото, което чу, беше собственото си накъсано дишане. Но след това различи съвсем отчетливо тътрене на крака от дясната си страна. Втурна се, замахна и удари, като се приготви да извика.

Изведнъж рязко спря. Гласът на разума започна да прониква под червената мъгла на яростта й. Това беше глупаво — много глупаво. Бе позволила на гнева да замъгли трезвата й преценка за опасността.

Спря и се ослуша отново. Стържене, бързо прелитаща сянка, ново разлюляване на полиетиленовите савани. Тя се обърна. После спря, облиза устните си, които внезапно бяха пресъхнали. В мъждивата светлина, заобиколена от безброй тежки, забулени скелети, се запита: кой беше преследвачът… и кой преследваният?

Гневът й се разсея изведнъж, заменен от нарастваща тревога, когато осъзна какво се бе случило. Фиъринг не би могъл да влезе при нея в заключената лаборатория. Заради това я бе измъкнал навън. А тя бе позволила да бъде подмамена в този лабиринт.

Внезапно един нож удари близкото найлоново покривало и в него зейна голяма дупка. През нея тръгна да преминава една фигура. Нора се извъртя рязко, удари я косо с нащърбения край на цилиндъра. Но фигурата изби импровизираното й оръжие с ножа си и запрати стъкления цилиндър на пода.

Тя отстъпи, като го гледаше ужасена.

Дрехите на Фиъринг бяха парцаливи, вонящи, втвърдени от засъхнала кръв. Едно живо око се взираше в нея; другото беше белезникаво, гледаше мъртво. Устата зееше отворена, разкривайки черни, проядени зъби. Косата му беше пълна с мръсотии и листа. Кожата имаше жълтеникав оттенък и миришеше на гроб. С влажен хъркащ звук той направи крачка напред да я удари, ножът — нож, който тя познаваше толкова добре! — направи блестяща дъга.

Нора се извъртя, оръжието профуча покрай нея, тя изгуби равновесие и падна на пода. Фигурата пристъпи, а тя вдигна едно голямо парче счупено стъкло и се дръпна назад.

Грозната уста срещу нея зейна още по-широко и издаде ужасен гъргорещ звук.

— Махай се от мен! — изпищя Нора настръхнала и размаха стъклото, докато се изправяше.

Фигурата се затътри напред, замахваше и удряше непохватно. Нора се дръпна, обърна се и затича през шумолящите завеси, проправяйки си път към дъното на хранилището. Със сигурност щеше да намери задна врата. Зад себе си чуваше как преследвачът й я гони, чуваше съсъка на ножа, докато той си прорязваше път между висящите от тавана кости.

Сссшшшхрруууггггннн… Фигурата издаваше отвратителни хъхрещи звуци, сякаш с мъка си поемаше накъсано дъх през влажна трахея. Нора изкрещя от ужас и гласът й отекна в коварния мрак.

Беше дезориентирана, не беше сигурна дали се движи в правилната посока. Намери се срещу полиетилените, задъхана, започна да се оплита в тях отново, най-накрая се хвърли на пода и запълзя бясно под шумолящите, разлюлени покривала. Беше се изгубила напълно.

Сссшшшхрруууггггннн… долетя ужасният, отвратително клокочещ звук зад нея.

Тя се изправи отчаяна под надвисналите отгоре скелети, протегна се и хвана едно китово ребро, след това се залюля нагоре, изпълзя в гръдния кош, сякаш той бе някаква чудовищна част от съоръжение на детска площадка. Катереше се бясно, изсъхналите кости се люлееха и потракваха една в друга, докато тя не достигна до най-горната част на гръдния кош. Тук един прорез между две ребра се оказа достатъчно голям, за да се промъкне през него. Разряза една дупка в найлоновото покривало с парчето стъкло, след това се изтегли между костите и през найлона, като се покатери на гърба на скелета. За миг спря, замръзна от разкрилата се странна гледка: море от скелети на китове, големи и малки, висящи отвсякъде под нея, подредени толкова близо един до друг, че се докосваха.

Скелетът под краката й започна отново да се клати. Тя погледна надолу. Фиъринг бе под нея, изкачваше се в джунглата от кости.