Дъглас Престън - Вуду

Радиостанцията пропука.

— Преден пост „алфа“, разбрано ли е?

— Пост „алфа“, роджър — долетя гласът. — Моля, потвърдете последната заповед.

— Казах , изтеглете се в отбранителна позиция. — Това беше възмутително. — За в бъдеще ще съм ви благодарен да се подчинявате на заповедите ми, без да се налага да ги повтарям.

— Само исках да съм сигурен, сър — подзе гласът отново, — защото преди две минути ни казахте да отстъпим и…

— Правете каквото ви се каза!

От групата офицери, които се въртяха объркани из игрището, се отдели една тъмна фигура в черен костюм и тръгна към него. Инспектор Минерва.

— Да, инспекторе — каза Числит, като се стараеше гласът му да излъчва достойнство, ала генерал Маклелън 42 42 Блестящ инженер и пълководец от времето на Гражданската война. — Бел.прев. .

— Получаваме съобщения от вътрешността на Вилата, сър.

— Продължавайте.

— Разразил се е значителен конфликт между обитателите и демонстрантите. Има сведения за наранявания, някои — сериозни. Интериорът на църквата е бил разрушен. Улиците на Вилата са пълни с прогонени жители.

— Не съм изненадан.

Минерва се поколеба.

— Да, инспекторе?

— Сър, бих ви препоръчал отново да предприемете… ами… по-решителни действия.

Числит го погледна.

— По-решителни действия? За какво, по дяволите, говорите?

— С цялото ми уважение, сър, когато демонстрантите започнаха шествието си във Вилата, аз ви препоръчах незабавно да се обадите и да поискате подкрепления. Трябва да разполагаме с повече хора.

— Имаме значително числено превъзходство — отвърна той нервно.

— Освен това препоръчах офицерите ни по-бързо да заемат позиции отвъд пътя към Вилата, за да блокират шествието.

— Точно това заповядах.

Минерва прочисти гърлото си.

— Сър… вие заповядахте всички части да запазят позициите си.

— Не съм давал такава заповед!

— Не е прекалено късно за нас да…

— Имате заповеди — каза Числит. — Изпълнявайте ги. — Той видя как мъжът свежда очи и промърморва „да, сър“, докато се връща бавно към останалите офицери. Казано честно, това не беше нищо друго, освен некомпетентност, дори от човека, на когото бе разчитал най-много.

Той вдигна бинокъла си отново. Сега ставаше интересно. Можеше да види протестиращите — в началото само няколко, но докато гледаше, броят им нарастваше все повече — как бягат от Вилата и надолу по пътя с изкривени от страх лица. Офицерите му най-накрая ги бяха изгонили. Сред тях се виждаха самите обитатели на Вилата, облечени в кафяви мантии и качулки. Всички те се влачеха от Вилата в непрекъснат поток, напускайки дървените сгради, падаха един върху друг в паническо усилие да се махнат колкото се може по-бързо.

Отлично, отлично.

Той свали бинокъла и вдигна радиостанцията.

— Преден пост „делта“ влизай.

След миг радиостанцията изграчи:

— Преден пост „делта“, говори Уигман.

— Офицер Уигман, демонстрантите започват да се разпиляват — произнесе Числит надуто. — Очевидно тактиката ми има очаквания ефект. Искам вие и хората ви да отклоните демонстрантите обратно към бейзболното игрище и улицата, за да се осъществи дисциплинирано разпръсване.

— Но, сър, в момента всички сме отвъд парка, където ни казахте да…

— Просто направете каквото ви се казва, офицер. — И Числит прекъсна протеста му с натискане на предавателния бутон. Неуверени и плъзгави като вода, всички бяха такива. Дали имаше поне един командир в историята на организираните нападения, който да е бил обкръжен с толкова подчертано неспособни подчинени?

Той смъкна радиостанцията с обезсърчена въздишка и установи, че тълпата, прииждаща от Вилата, се е превърнала в река, дори в наводнение.

Пендъргаст вървеше в тунела, като се държеше към лявата стена, закрил с ръка тесния лъч на малкото фенерче. Като зави зад един ъгъл, той забеляза нещо на неясната светлина — на пода лежеше дълъг белезникав предмет.

Доближи го. Беше тежък полиетиленов чувал с цип в единия край, изцапан с кал, мръсотия и трева, сякаш е бил влачен. От едната страна се виждаха напечатани думите „МОРГА НА ГРАД НЮ ЙОРК“ и няколко цифри.

Той приклекна и хвана ципа. Издърпа го бавно, като се опитваше да не вдига шум. Ужасна смрад на формалин, алкохол и разложение изпълни ноздрите му. Сантиметър по сантиметър отвътре се разкри труп. Той върна ципа обратно, затвори го до половината, хвана краищата на чувала и ги дръпна встрани, за да се покаже лицето.