Дъглас Престън - Вуду

Когато освети наоколо с пламъчето, от тъмнината напред чу слаб, заглушен вик, пълен с ужас.

— … Нора?

Като държеше запалката пред себе си, той спринтира по коридора по посока на звука.

Плок поведе решително демонстрантите през църквата, шумната възбудена тълпа преобръщаше вуду олтарите и окичените с фетиши гробници. Когато жрецът им падна на земята, облечените в мантии и качулки фигури се дръпнаха объркано встрани, превъзхождани значително по численост от нашествениците. Плок осъзна, че предимството бе на негова страна; трикът беше да се възползват от него и да го задържат. С тълпата след себе си той тръгна към централния олтар. Тук имаше един дървен стълб, изпръскан с кръв, където явно стояха животните, които трябваше да бъдат принесени в жертва, и прясна локва кръв.

— Разрушете тази касапница! — извика Плок, когато тълпата започна да настъпва към издигнатата платформа. Те не чакаха втора покана — събориха стълба, счупиха отворените ковчези и започнаха да хвърлят на всички страни мощите.

— Богохулници! — избоботи дълбокият глас на Босонг. Той стоеше над падналия жрец, изоставен и стъпкан от възбудената тълпа. Самият Босонг също не бе пощаден — когато тръгна към централната пътека, Плок видя, че по челото му се вие тънка струйка кръв.

Гласът на Босонг имаше стимулиращ ефект върху обитателите на Вилата. Те спряха да отстъпват и останаха като в някакъв ступор. В ръцете на някои блеснаха ножове.

— Касапин! — изкрещя един от протестиращите към Босонг.

Плок осъзна, че не трябва да спират, той трябваше да ги изведе от църквата. Безизходното положение можеше бързо да прерасне в насилие.

Една от фигурите в роби и качулки внезапно се хвърли напред с вик, удряйки демонстранта; завърза се кратка ожесточена битка между двамата, която бързо възпламени тълпата, хората от двете групи се втурнаха да защитават своите. Чу се вик: някой беше прободен с нож.

— Убийци!

— Убийци!

Възелът от хора, които се блъскаха, удряха и ритаха се затегна. Гледката бе почти сюрреалистична. За броени минути няколко души лежаха на каменния под окървавени.

— Животните! — внезапно извика Плок. Той можеше да ги чуе и помирише, приглушената врява и шум зад една врата до олтара. — Насам! Намерете животните и ги освободете! — Изпълнен с чувство за мисия, той хукна към вратата и заблъска по нея.

Първите от групата натиснаха, тараните отново се появиха. Разтърсващ, съкрушителен удар — и те минаха под един каменен свод в стаята отвъд, оградена с масивна желязна решетка. От другата страна се разкри ужасна сцена: дузина малки животни — агнета, ярета, телета — дори котенца — затворени в голяма каменна камера, по пода на която имаше разхвърляна слама. Животните се разврещяха, агнетата започнаха да блеят, котетата мяукаха жално.

За миг Плок остана безмълвен. Беше ужасен. Това бе по-отвратително, отколкото си бе представял.

— Отворете на животните да излязат! — извика той. — Освободете ги! Да разрушим това свърталище на варвари и мъчители!

— Не! — изкрещя Босонг, докато си пробиваше път напред, но бе издърпан назад и повален на пода.

Тараните заблъскаха желязната решетка, но тя се оказа по-здрава от дървените врати. Отново и отново те удряха желязото, зад което животните се бяха скупчили и врещяха.

— Ключ? Дайте ключ! — извика Плок. — У него сигурно има ключ. — Той посочи към Босонг, който се бе изправил и се бореше с няколко от протестиращите.

Тълпата връхлетя върху него и той изчезна в мелето.

— Ето го! — Един мъж вдигна връзка с ключове. Тя бързо бе предадена напред и Плок започна да пъха тежките ключове в ключалката един след друг. Единият стана. Той отвори широко вратата.

Хората от челните редици се втурнаха и изкараха животните, като се опитваха да ги държат заедно, но това бе трудна задача.

Вдигна се прах и църквата се превърна в дяволска сцена на ожесточена борба. Животните тропаха с копита, тичаха на всички страни и скачаха, когато обитателите на Вилата се опитваха да ги хванат.

— Сега е моментът! — изкрещя Плок. — Да прогоним тези касапи! Да ги прогоним! Сега!

Полицейският патрулен катер с Пендъргаст на румпела пореше водите на река Харлем с петдесет възела, като зави покрай северния край на остров Манхатън и се насочи на юг. Той профуча през поредицата от мостове: мостът на Западна 207-а; мостът Уошингтън; мостът Алигзандър Хамилтън; мостът Хай; мостът на 145-та улица; и най-накрая мостът на Уилис авеню. Тук река Харлем се разширяваше в залив, близо до мястото, където се пресичаше с Ийст ривър. Но вместо да тръгне към Ийст ривър, Пендъргаст обърна кораба с рязък завой и го насочи към Бронкс Кил: тясна, мръсна рекичка, разделяща Бронкс от Рандалс Айлънд.