Дъглас Престън - Вуду

Поредно презрително махване с пръсти.

— Виждаш ли? Не си пасва с другите оби на Шариер и Вилата. Онези са безкрайно по-лоши. Защо този предмет не отговаря на матрицата, е загадка.

— Благодаря ви, учителю. — И Пендъргаст се изправи със замислено изражение върху лицето.

— Няма защо. А сега adieu 37 37 Сбогом (фр.). — Бел.прев. , скъпи ми Алойзиъс… adieu! Помни: разтваряш това в отвара от шест унции сарсапарила, два пъти дневно. — Бертен потропа по тавана на колата с върха на тоягата си. — Можете да тръгвате, добри ми господине! И не пришпорвайте конете, умолявам ви!

Отдел „Мултимедии“ на площад „Полиция“ №1 напомняше на Д’Агоста за контролна зала в подводница: гореща, натъпкана с електроника, задушна. Под ниския таван имаше най-малко двайсет души, приведени над терминали и уъркстейшъни. Някой ядеше, пикантната миризма на къри се носеше във въздуха.

Той спря и се огледа. Най-голямата група беше концентрирана в дъното, където се намираше кабинката на Джон Лоудър, началник на техническите служби към следствието. Д’Агоста тръгна нататък и чувството му за безсилие нарасна, когато видя, че Числит вече е там. Заместник-началникът се обърна, изгледа Д’Агоста и отново се върна в предишната си поза.

Лоудър седеше пред дигиталния си уъркстейшън — компютър с могъщ процесор под бюрото и двоен трийсетинчов монитор върху него. Въпреки предположението на Д’Агоста, съдебният техник бе настоявал, че са му нужни поне два часа, за да обработи и подготви видеото. До този момент бяха изминали деветдесет минути.

— Дай ми последните данни — каза Д’Агоста, когато се приближи.

Лоудър се отблъсна от бюрото.

— Става въпрос за MPEG-4 файл, изпратен по електронната поща до Отдела за радио и телевизионни новини.

— А трасето?

Лоудър поклати глава.

— Който го е направил, е използвал сървър в Казахстан.

— Видеото?

Техникът посочи към екрана:

— То е в съдебния видеоанализатор.

— Това ли е, което отнема двайсет минути?

Лоудър се намръщи.

— Синхронизирах и приведох кадрите в съответствие по време в целия клип, отстраних шумовете и изсветлих всяко изображение, след което приложих дигитално стабилизиране на образа.

— А спомняте ли си дали сте сложили черешка отгоре?

— Лейтенант, изчистването на файла не е само изглаждане и контрастиране на образа, то включва също и редуциране на отвличащите вниманието елементи, и може да накара да изпъкнат доказателства, които иначе биха останали незабелязани.

Д’Агоста понечи да каже, че тук става дума за заложен човешки живот и че всяка минута е от значение, но се отказа.

— Достатъчно. Да го видим.

Лоудър дръпна джог шатъла по-близко — кръгъл черен механизъм с размерите на хокейна шайба — и видеото оживя на разположения отляво монитор. Сега изглеждаше по-малко зърнесто и неясно, отколкото когато го бе видял по новините. Чу се тракане, след това слаба светлина прониза мрака: и се появи Нора. Тя се вгледа в камерата, лицето й, осветено от източника на светлина, приличаше на бял дух, който се носи в тъмнината. Зад нея Д’Агоста едва успя да различи разхвърляната на циментовия под слама, грубо измазаните с хоросан каменни стени.

— Помогнете ми — произнесе Нора.

Камерата трепна и фокусът се изгуби; след това отново се върна.

— Какво искате? — попита Нора.

Никакъв отговор, никакъв звук. После дойде нещо като заглушено стържене или скърцане. Светлината се завъртя и се отдалечи, мракът се върна и клипът свърши.

— Значи не можете да го проследите. — Д’Агоста се опитваше да говори със спокоен глас. — Има ли нещо друго около файла, което можете да ми кажете? Каквото и да е?

— Не беше мултиплексирано.

— Което означава?

— Не беше от затворена телевизионна мрежа. Източникът е най-вероятно стандартен потребител на дигитална видеокамера, може би с по-стар модел ръкохватка, което е причина за трепкането на образа.

— И няма никакво съобщение по имейла? Никакво искане за откуп, никакво послание от какъвто и да било род?

Лоудър поклати глава.

— Пуснете го отново, ако обичате.

Когато видеото тръгна, Д’Агоста се напрегна да различи нещо в тясното помещение, каквото и да е, което да му помогне да го идентифицира.

— Може ли да дадете увеличение на онази стена? — попита той.

Лоудър върна назад секунда-две от клипа; освети един отрязък от стената, близко до Нора; после го увеличи.

— Прекалено зърнест е — каза Д’Агоста.