Дъглас Престън - Сблъсък

Форд кимна, застанал със скръстени ръце, вперил поглед в морето.

— Започна като ярка светлина над църквата, в пълна тишина, след това прелетя над главата ми, последвано от силен гръм, преди да се изгуби зад остров Лаудс, ей там.

— Значи така започна всичко — каза Форд. — Невероятно колко неща се случиха от тогава. — Той отпусна ръцете си и се обърна. — Дойдох да те видя, защото искаме да ти предложим работа. Имаме нужда от теб, от твоята проницателност. От твоята интелигентност. За онова, което предстои.

Аби усети как се изчервява.

— Благодарение на теб — продължи Форд, — ние разполагаме с време да се подготвим. Настъпи моментът да станеш още по-полезна, като се образоваш. Ще се върнеш в университета, ще завършиш и ще те вземем на работа.

— Изхвърлиха ме от Принстън. Кой ще ми даде стипендия сега? Разорена съм.

Форд бръкна в джоба си и измъкна бял плик.

— Принстън. Пълна стипендия.

— Как…

— Използвах някои връзки. — Той продължаваше да държи плика в протегнатата си ръка.

Тя се поколеба.

— Вземи го. Нужни са ни всички умни хора. Чака ни много работа.

Тя го взе.

— Благодаря.

Той се усмихна и й подаде още нещо: връзка ключове. Леко ги разклати и те задрънчаха.

— Какво е това?

— Ключовете за „Марея III“.

Тя ги взе, останала без думи.

— Стори ми се напълно естествено — каза той, — след всичко, което се случи. С комплименти от президента. Този път е нова, 38-футова „Стенли“, закотвена в пристанището Бутбей. Ще трябва да отидеш дотам и да си я докараш. Да изненадаш баща си.

— Благодаря… — Аби усети буца в гърлото си.

— Вече потопи две от лодките му — смяташ ли, че тази ще оцелее?

Тя кимна.

Той замълча и се загледа в морето. После отново заговори:

— Светът се промени. Разбира се, не се разминахме с бунтовете, самоубийствените нападения, ненормалните религиозни секти. Мюсюлманският свят е в пламъци. Но като че ли останалата част от света е променила рязко курса си. Китай и Индия ни сътрудничат, предоставиха ни най-добрите и най-умните си хора, както и руснаците, и европейците. Японците, израелците и корейците са невероятни. Като че ли започва период на откритост и сътрудничество, поне в по-голямата част от света. Ти можеш да бъдеш част от него… ти ще бъдеш част от него.

Аби кимна.

— А сега ще ти разкрия част от секретна информация. Изключително секретна. Искаш ли да я чуеш?

Аби го погледна. Погледът му продължаваше да се рее над морето… или по-скоро към звездите.

— Къде е уловката?

— Уловката е, че тайни се пазят трудно, а тази трябва да бъде запазена. Когато я чуеш, ще разбереш защо.

— Знаеш, че мога да пазя тайни.

— Миналата седмица един от сателитите ни, разположени около Деймос, случайно прихванал мощна радиовълна от артефакта. Очевидно е била някакъв вид комуникация.

— Разшифровахте ли я?

— Не. Никога няма да успеем — изглежда неразгадаема. Но важното не е съобщението, а накъде е било изпратено.

— Къде?

— Към останки от звезда в съзвездието Корона Аустралис — Южната корона — известна като RX-J 1867.1–0989. Тя отдавна е позната на астрономите. Много загадъчна звезда. Много силен източник на гама-излъчване, заобиколен от непрекъснато нарастващ облак прах — останки от гигантска свръхнова — звезда, която е избухнала преди около дванайсет милиона години.

— Какво й е загадъчното?

— За астрономите RX-J е била категоричен пример за „кваркова звезда“ или „странна звезда“.

— Странна звезда?

— Точно така. Кълбо от странна материя, с ядро — остатък от свръхнова. Тя е изпарила всички планети, които са орбитирали около първоначалното слънце RX-J. Освен това е стерилизирала целия звезден район чрез интензивния си поток от гама-лъчи. Може да е станало по естествен път. Но пък може и да не е.

Аби се замисли над вероятностите.

— Искаш да кажеш, че на мястото, за което е бил предназначен сигналът, може да няма живот?

— Точно така. Поне на десет светлинни години от него. Артефактът е изпратил съобщението до един от най-смъртоносните и облъчени райони на галактиката.

— Но… защо? Какво означава това?

Дори в мрака Аби можеше да види блясъка в очите му, когато се обърна и я погледна. Той не каза нищо и просто изчака тя сама да се досети. Внезапно тя разбра. Всичко.

— Значи извънземният артефакт е изпратил съобщение до родната си планета — каза бавно тя. — Но никога няма да получи отговор.

Форд кимна.

— Каквито и да са били те… отдавна не могат да отговорят.