Дъглас Престън - Сблъсък

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Престън - Сблъсък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ергон, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сблъсък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сблъсък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уаймън Форд е изпратен на тайна мисия в Камбоджа, за да открие местонахождението на мина, от която добиват странни скъпоценни камъни с изключителна красота и... изключително опасна радиация. Загадъчните камъни имат още по-загадъчна връзка с блестящия метерор, разцепил небето над Мейн и изчезнал необяснимо как, без да остави кратер след удара.
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват...
В същото време един учен се натъква на ниезяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват...
"Брилянтен... изпълнен с мащабни идеи, но дълбоко човечен, а също и дълбоко разтърсващ трилър."
Лий Чайлд, New York Times bestselling author

Сблъсък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сблъсък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не знам. Взеха ми телефона. Може ли да предложа да се обадим и да разберем?

— Това е абсурдно… — започна Манфред, но президентът го прекъсна с нервно махване на ръката. Той посочи телефона. — Обади им се и ги пусни на високоговорителя.

Охраната го пусна. Един от асистентите му подаде едно листче с номера на станцията. Форд се приближи към масата, вдигна слушалката и го набра.

Когато телефонът започна да звъни, той си помисли: „За Бога, какво ли е направила пак Аби?“

99.

От говорителите в заседателната зала се разнесе звукът на позвъняване, веднъж, два пъти, след което се чу сприхав глас.

— Предавателна станция на остров Кроу.

— Обажда се Уайман Форд — каза той. — От заседателната зала в Белия дом.

Последва мълчание.

— Аз съм доктор Сара Симич, технически директор на станцията на остров Кроу. Имам да ви съобщя някои… наистина зашеметяващи новини. — Гласът й звучеше твърдо, но в него се усещаше лек трепет.

— Затова се обадихме — каза Форд. — Слушаме ви.

— Ще ви дам Аби Строу, която осъществи контакта. Тя ще ви обясни. Но нека ви кажа, че е абсолютна истина. Проверихме го няколко пъти.

След миг от високоговорителя се разнесе гласът на Аби, висок и нервен.

— Ало?

— Аби?

— Уайман? Мамка му, няма да повярваш…

Форд бързо я прекъсна:

— Аби, намирам се в заседателната зала на Белия дом заедно с президента и те слушаме по високоговорителя.

— О! — Тишина. — Извинете пиперливия ми език.

— Какво стана?

— Изпратихме съобщение до Деймос, като използвахме предавателната станция на остров Кроу.

— Защо?

— Знаеш много добре защо! Първите два изстрела бяха предупредителни. Извънземното нещо се опитваше да ни изпрати съобщение. Да ни каже нещо. И очевидно очакваше отговор, опитваше се да измоли отговор. Защо иначе не ни уби още с първия изстрел? Това беше предупредителен изстрел, ако мога да използвам военната терминология. — Тя замълча. — Реших, че ще е по-добре да му отговорим — или следващият изстрел щеше да е краят.

— Какво беше съобщението?

— Нека първо обясня. Помислете, защо се дава предупредителен изстрел? За да се накара противника да спре, да се предаде, нали? Реших, че точно това е искало. Затова му изпратих съобщението, което искаше да чуе.

Кратка пауза.

— И то е? — попита Форд.

— Точно каквото казах. Какво правите, когато чуете предупредителен изстрел? Предавате се. Затова му изпратих съобщение: „ПРЕДАВАМЕ СЕ.“

Настъпи дълга, стряскаща тишина.

— О, Господи — каза съветникът по националната сигурност.

Лицето на Майкълсън беше побледняло.

— А… отговорът?

— Ще ви го прочета. Малко е объркващо. „ПРЕДАВАНЕ ПРИЕТО. ЧАКА. НИЕ ИДВА.“

— Ти си се предала? — изрева внезапно президентът, пристъпвайки към телефона. — Предала си се от името на Съединените американски щати?

— Кой крещи така?

— Аз съм президентът.

— О, извинете. Не, сър. Вие не разбирате. Няма начин да се предадем! Точно това са правили корабите в миналото по време на война! Престрували са се, че се предават, и след това са разказвали играта на групата за абордаж, когато най-малко го е очаквала. Така просто печелим време, това е. Освен ако Господ не е отменил скоростта на светлината, ще минат много години, преди извънземният пост на Деймос да успее да се свърже с родната си планета. Времето трябва да ни стигне, ако наистина решат да дойдат. Ще минат двайсет, трийсет години, може би векове преди да се появят, в зависимост от това на колко светлинни години се намират от нас. Това съобщение просто ни спечели време да се подготвим, да се въоръжим, да изградим защита срещу нашествието.

Нашествие ли каза? — попита Майкълсън.

— Да. Нашествие.

Настъпи мъртвешка тишина.

— Нали не си помислихте наистина, че ще се предадем ? — попита Аби. — По дяволите! Ние ще се бием .

Епилог

Слънцето залезе, морето беше спокойно, небето — обсипано със звезди. Аби стоеше на края на кея в Раунд понд и гледаше към тъмното пристанище. Белите рибарски лодки, които бяха закотвени там, се поклащаха леко в унисон, сякаш ръководени от невидима ръка. Лекият бриз галеше водата и разклащаше такелажа на голямата яхта, закотвена край пилона, и ритмичното му поскръцване се разнасяше по водата като тиктакане на часовник.

До нея стоеше Уайман Форд.

— Ето тук бях поставила телескопа си — каза Аби, — когато онова нещо профуча над главата ми.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сблъсък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сблъсък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дъглас Престън - Белият огън
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Трупът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Мечът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Проектът Кракен
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Ден на гнева
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Вуду
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Златото на Кивира
Дъглас Престън
Отзывы о книге «Сблъсък»

Обсуждение, отзывы о книге «Сблъсък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x