Дъглас Престън - Сблъсък

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Престън - Сблъсък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ергон, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сблъсък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сблъсък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уаймън Форд е изпратен на тайна мисия в Камбоджа, за да открие местонахождението на мина, от която добиват странни скъпоценни камъни с изключителна красота и... изключително опасна радиация. Загадъчните камъни имат още по-загадъчна връзка с блестящия метерор, разцепил небето над Мейн и изчезнал необяснимо как, без да остави кратер след удара.
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват...
В същото време един учен се натъква на ниезяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват...
"Брилянтен... изпълнен с мащабни идеи, но дълбоко човечен, а също и дълбоко разтърсващ трилър."
Лий Чайлд, New York Times bestselling author

Сблъсък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сблъсък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя се надяваше, че може да я насочи към Деймос — и че орбитиращият около Марс спътник не се намира откъм обратната страна на планетата, което щеше да прекъсне всички радиоконтакти от Земята.

Щом навлезе в пристанището, яхтата забави ход. То беше защитено от две високи скали, които го ограждаха като в прегръдка. Два бетонни кея, стари и напукани, се издигаха от водата под станцията. В пристанището бяха закотвени няколко лодки, но фериботът го нямаше.

Баща й намали скоростта и вкара яхтата на мястото на ферибота.

Аби погледна часовника си: четири часа. Тя погледна нагоре към огромния купол.

— И какво ще бъде посланието? — попита Джаки.

— Работя върху него. — Как щеше да разбере целта на извънземното оръжие — ако въобще беше оръжие — и какво искаше то?

— Ако въобще е оръжие — каза Джаки, — защо досега не е унищожило Земята?

— Защото обитаеми планети като нея се намират трудно. А може би не иска да унищожи човешката раса, а иска да направи нещо друго. Да ни предупреди, да ни срита задниците, да демонстрира силата си, да ни пороби.

— Да ни пороби?

— Кой знае. Може би психологията им е толкова различна от нашата, че никога няма да успеем да ги разберем.

Двигателят угасна и лодката се кротна до платформата.

— Завържете я — заповяда кратко баща й.

Аби и Джаки скочиха на кея и завързаха яхтата. Стояха на дока, брулени от силния вятър и подгизнали до кости. Аби беше толкова мокра, че й без това не усещаше дъжда. Когато погледна към баща си и Джаки, тя осъзна, че те изглеждат страховито, лицата им бяха омазани с масло, а дрехите миришеха на нафта.

Аби обърна глава към купола и почувства нарастваща паника: какво щеше да им каже? Какво би могла да каже, за да спаси Земята? Внезапно планът й се стори недомислен, дори идиотски. Какво си въобразяваше — че може да уговори нечовешката машина да не унищожава Земята? На всичкото отгоре нямаше гаранция, че тя разбира английски — въпреки че според нея толкова високотехнологичен артефакт със сигурност можеше да подслушва телекомуникациите, да превежда и разбира всичко, което беше уловил.

Както и да е. Заслужаваше си да опита — стига само да измислеше какво да каже.

Баща й пъхна револвера в колана си.

— Вървете след мен, запазете спокойствие — и бъдете любезни.

93.

Те тръгнаха към края на кея, превити на две, за да се предпазят от бурята. След това се изкачиха нагоре по асфалтовия път, който водеше към комплекса от сгради върху билото на хълма. Вятърът виеше, проблясваха светкавици и тътенът на гръмотевиците се смесваше с рева на прибоя.

Пред тях се извиси станцията, построена на най-високата точка на острова; огромният бял купол с радиоантената и групата микровълнови антени се беше надвесил над скупчените сиви бетонени сгради. Предавателната станция въобще не беше технологично чудо и около нея витаеше атмосфера на тъжно пренебрежение, усещане за неизползваемост и занемареност. Куполът беше покрит с мухъл, къщите бяха запуснати, а пътят осеян с дупки и обрасъл с бурени. Някога боядисаните в бяло сгради бяха толкова изтъркани и обрулени от бурите, че на места боята се беше измила до бетон. Под един навес бяха струпани ръждясало оборудване, релси, купчини пясък и гнили греди. В подножието на станцията, в една защитена долина, имаше няколко къщи и нещо, което като че ли беше зала за развлечения. Около къщите растяха чворести смърчове — единствените дървета, които можеха да виреят на острова. Останалата част от острова беше гола, покрита единствено с трева, шубраци и излъскани гранитни камъни.

Пътят се раздели и те поеха по разклонението, което водеше до станцията. Стигнаха до ръждясала метална врата, монтирана на бетонна ограда, върху която висеше табела с надпис „ХОД“ — първата буква беше заличена от времето. Порталът се осветяваше от ярка флуоресцентна лампа, която хвърляше сенки върху мрачния пейзаж. Аби се приближи и опита да отвори вратата. Заключена. Тя позвъни на звънеца, който се намираше точно до ръждясалата табела.

Нищо.

Натисна бутона по-силно, но отвътре не се разнесе звън и тя най-накрая реши да почука. От ръждясалата решетка до врата се разнесе пропукване и един тенекиен глас каза:

— Какво стана, Майк, пак ли си забрави ключа?

Аби заговори в решетката:

— Не е Майк. Наложи се да акостираме във вашето пристанище. Имаме нужда от помощ.

— Какво? Кой се обажда?

— ПРЕТЪРПЯХМЕ КОРАБОКРУШЕНИЕ — изкрещя Джаки към решетката, произнасяйки отчетливо всяка дума.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сблъсък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сблъсък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дъглас Престън - Белият огън
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Трупът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Мечът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Проектът Кракен
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Ден на гнева
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Вуду
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Златото на Кивира
Дъглас Престън
Отзывы о книге «Сблъсък»

Обсуждение, отзывы о книге «Сблъсък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x